Българските фермери имат една последна година, за да постигнат европейските изисквания за качество на млякото. След неколкократни отлагания и преговори с Европейската комисия крайният срок за млекопроизводителите бе закован на 31 декември 2011 г.
От 1 януари 2012 г. няма да се разрешават изкупуването и преработката на сурово краве мляко от ферми, които не са постигнали изискванията за сграден фонд и оборудване. За да се изкупува, според европейския регламент 853/2004, суровото мляко трябва да съдържа под 100 000 броя микроорганизми на милилитър и под 400 000 броя на милилитър соматични клетки.
Броят на микроорганизмите е определен след сериозни научни изследвания. Ако те са повече, това е знак за проблем с технологията на доене или със здравния статус на животните.
Крайният срок не е новост за фермерите. Те трябваше да постигнат европейските показатели още при влизането ни в ЕС, но България издейства няколко пъти удължаване на гратисния период (дерогация). Целта бе фермите да се модернизират, за да се произвежда качествено мляко.
Според нормативните актове фермите с най-високо качество на оборудването се водят първа категория. Следват стопанствата втора категория (които могат да произвеждат качествено мляко, но не са оборудвани напълно) и трета категория, където и техниката, и млякото не отговарят на изискванията.
Колко е качественото мляко?
В 2 599 ферми от първа група се отглеждат 103 798 броя млечни крави, от които се произвеждат 453 508 т сурово краве мляко годишно, отговарящо на изискванията на европейския регламент 853/2004. Това са данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към ноември 2010 г.
Това е добре, но стопанствата трета група в България са над 86 000 и в тях се отглеждат половината от всички крави в страната – над 234 000 животни, пак според статистиката на МЗХ от декември 2010 г. Хиляди са всъщност дворовете, в които се отглежда по една крава, или по 2 – 3. Очевидно е, че точно за тези хора ще е трудно да построят съвременни ферми и да купят техника.
Активно преструктуриране
Според анализите на земеделското министерство процесът на преструктуриране на сектора е активен. Пример за това е количеството качествена суровина, произвеждано в началото на 2007 г. – около 156 000 т, докато в момента то надхвърля 450 000 т, или е около 45% от националната млечна квота на България.
Експертите прогнозират, че тази тенденция за окрупняване на стопанствата и на качествената суровина ще се запази.
Какво постигнахме с отлагането?
Тенденциите за окрупняване на сектора са по-скоро слаби, заяви Диляна Славова, изпълнителен директор на Националния млечен борд. Според нея са необходими още няколко години за модернизация на млечното животновъдство.
„Преходните периоди не трябваше да се дават самоцелно, но трябваше и да има държавна политика“, посочи тя.
Славова уточни, че е напълно възможно и едно малко стопанство да се справи с евроизискванията. „Има и малки ферми с 10 – 15 животни, които са първа група“, посочи тя.
Според нея фермите в планинските региони ще се справят най-трудно с европейските критерии, тъй като в Родопите, например, стопанствата са основно с по 2 – 3 животни.
„Там отдавна трябваше да се вземат мерки – в селата с 200 – 300 крави да има общи доилни инсталации, където млякото да се събира под надзора на ветеринар“, каза още Славова. Примери това да се е случило обаче няма.
Славова допълни, че Полша, Румъния, Латвия и Литва също има раздробени стопанства, затова заедно с тях трябва да търсим решение на въпроса в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), по която предстоят сериозни дебати за периода след 2013 г.
Ако сега извоюваме достойни позиции за българските фермери, ще си решим проблемите, каза още Славова.
Според Христо Друмев от Националната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите ползата от дерогацията е малка, тъй като не е бил осигурен ефективен финансов инструмент за модернизиране на фермите. По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) има мярка за модернизиране на стопанствата (121), но усвояването на средствата в момента е трудно, заради затруднения достъп на фермерите до кредити.
„Животните не се приемат като залог. Фермите, в които са инвестирани 100 – 200 000 лв, се оценяват на 30 – 40 000 лв. Затова от дерогацията няма да има особен ефект“, коментира Друмев. Според него всеки, който е имал желание да направи модерна ферма, вече го е направил. А хората, които не са успели, едва ли ще се справят за една година. „За да постигнеш качество, трябва да инвестираш“, коментира Друмев.
„Във всички случаи ще има ферми, които ще преустановят дейността си, но е трудно да се каже колко са те“, заяви д-р Людмила Тодорова от Съвета на българските аграрни организации. Според нея е логично да се поиска още една отсрочка за млякото.
Реформата ще е болезнена
„Друга дерогация няма да има, реформата ще е болезнена“, предупреди още преди два месеца на форум, организиран от млекопреработвателите, земеделският министър Мирослав Найденов.
„Нямаме достатъчно мляко. Имаме огромна преработвателна индустрия в България, а суровинната база е недостатъчна. Затова по-лесно е преработвателите да внасят. Когато действаше САПАРД, всички правеха мандри, а никой не направи ферма“, коментира тогава министърът.
Според него земеделското министерство не може да изпълнява социални функции и посоката е именно окрупняване на фермите. Не може да се подпомагат хората с 1 или 2 крави, тъй като средствата в такъв случай не отиват за модернизация, смята Найденов.
На същия форум заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров обеща през 2011 г. Държавен фонд „Земеделие” да предоставя нисколихвени кредити за млечния сектор, за да се реши проблемът със затруднения достъп на фермерите до финансов ресурс.
Некачественото мляко – да го пием или да го продадем?
Фермерите, които не успеят да се справят с изискванията, ще трябва да ползват произведеното от тях мляко за собствена консумация. Вероятно ще има и опити това мляко да се продаде на черния пазар.
Според някои фермери това мляко ще продължи да влиза в производството на ниска цена или пък кравите ще бъдат продадени за месо на безценица.
Експерти коментират, че и сега кравите в България намаляват и голяма част от тях отиват в кланиците.
Отдавна пием унгарско мляко
Недостигът на качествена суровина се компенсира отдавна със закупуването на сурово мляко или концентрат от Унгария, Германия и Полша. Тези страни успяват да постигнат по-ниски цени включително с транспорта заради производството на големи количества мляко, отговарящо на евростандартите, коментира Диляна Славова. Затова основната ни цел е да запазим фермите си.
Славова прогнозира, че ако си убием земеделието и станем изцяло зависими от суровината на другите европейски страни, те със сигурност ще вдигнат цените.
00:53 | 14.09.22 г.