Ernst&Young: Очакваме ръст от 3,6% през 2011 и 6% за 2012 година в България

Възстановяването на българската икономика се задвижва почти изцяло от увеличение на износа, като има и наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене. Това се казва в прогноза на Ernst&Young за развитието на България през следващите години.

Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в настоящата несигурна среда.

Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация и поредното замразяване на заплатите в публичния сектор за 2011 г. натежават на потребителските кошници.

В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3,1% за 2010 г. в допълнение към понижението от 6,2%, отчетено през 2009 г., се казва в доклада.

Предвид продължаващите проблеми в eврозоната, тласъкът на икономически растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен, вероятно намалявайки ръста на БВП за четвъртото тримесечие.

В резултат на това от Ernst&Young очакват спад на БВП с почти 1% през 2010 г.

За 2011 г. се прогнозира връщане към умерен ръст от около 3,6% преди набиране на скорост до около 6% за 2012 г.

Съществува обаче все по-голям риск, вследствие на по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит от очакваните 4,5% от БВП за тази година до 2,5% за 2011 г., ръстът да не достигне тези размери, предупреждават от компанията.

Очакванията са за увеличение на потребителските разходи от 2,4% за 2011 г., след като през 2010 година бъде отчетен спад. Рисковете от влошаване продължават да доминират прогнозите за търсенето, допринасяйки към фискалните проблеми, пред които се изправя правителството.

Въпреки че международна облигационна емисия в размер на 1 млрд. евро все още се планира за следващата година за увеличаване на резервите, относително ниското съотношение дълг/БВП и системата на валутния борд допринасят за предпазване на икономиката от заразата на южноевропейската криза до този момент.

Слабата икономика на ЕС (която поема 60% от износа, голяма част от който отива в Гърция) неизбежно ще се отрази на перспективите за растеж през следващите няколко години.

Тъй като много българи работят в южните страни от ЕС, където растежът е слаб, паричните преводи от работниците зад граница (равняващи се на 3,3% от БВП) намаляха с 12% през 2009 г. и ще останат ниски през следващите години, предвид проблемите, пред които се изправят тези икономики.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната.

Като се имат предвид обаче фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната.