Условията, при които беше подписан договорът за строителството на АЕЦ Белене през 2006 г. съществено се различават от сегашните условия, каза пред журналисти генералният директор на Росатом Сергей Кириенко на провеждащия се днес в София форум "Енергетика без граници - от национален към регионален подход" .
Кириенко посочи, че при подписването на договора България е заявила участие в проекта от 51%, а сега е променила мнението си и иска по-малък процент, като основната част на проекта се финансира от чужди инвеститори.
„Не може да има сравнение между цените на оборудването и труда през 2006 г. и през 2016 г, когато се предвижда да е готов първият реактор на АЕЦ Белене“, каза Кириенко.
Той зададе риторичния въпрос „кой е готов да работи за една и съща заплата през 2006 и през 2016 г. и отговори, че на това не биха се съгласили както българските фирми, които биха изпълнявали поръчки за АЕЦ Белене, така и европейските партньори Areva и Siemens.
„Грешката ни беше, че в договора за АЕЦ Белене, въпреки че има допълнение за осъвременяване на цената според инфлацията, не е уточнено по кой начин ще се изчислява инфлацията“, каза Кириенко.
По думите му затова сега се обсъжда този въпрос и се предлагат изчисления например за 5 милиарда евро и за 8 милиарда евро.
„По въпроса продължава да се преговаря. Ако има вариант България да се откаже от проекта, тогава ще загуби вложените средства, ще има неустойки, а ако реши да прави нов търг за строителство на АЕЦ Белене, то централата ще бъде готова най-рано през 2020 г., тоест след турската АЕЦ и така България ще загуби конкурентоспособността си“, заяви шефът на „Росатом“.
„От своя страна Русия би изгубила време и средства за вложения труд, а самото готово оборудване за АЕЦ Белене, би се пренасочило към друга АЕЦ, например турската“,заяви Кириенко.
„Ние разбираме позицията на българския премиер, че трудно могат да се отделят средства за нова атомна централа по време на криза и сме готови, ако ни бъде разрешено, да финансираме на 100% АЕЦ Белене, защото знаем, че проектът е рентабилен. Обаче този вариант е малко вероятен“, каза Кириенко.
„Затова сме готови да финансираме 30-40% от строителството на АЕЦ Белене, ако това иска българското правителство. За да не изостава строителството „Росатом“ може да започне финансирането му със собствени средства, докато България търси други стратегически инвеститори. Ако България иска нашият дял да е по-малък от 40% би могла впоследствие да го изкупи“.
„Известно ми е, че към момента има две големи европейски компании, чиито ръководители присъстват днес тук и са готови да потвърдят интереса си като инвеститори в АЕЦ Белене“, заяви Кириенко и каза, че оставя на правителството на България да обяви кои са те.
Той определи едната фирма като голяма европейска енергийна компания, а другата като инженерингова с огромен опит.
Почти по същото време министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков съобщи пред журналисти, че става въпрос за финландската енергийна компания "Фортум корпорейшън" и френската "Алтран техноложи".
Трайков каза още, че разговорите с „Росатом“ относно цената на АЕЦ Белене продължават и по негово виждане ще са необходими поне три месеца за решаване на спорните въпроси.
Още от енергийния форум:
Борисов: Росатом да признае, че договорената цена за АЕЦ Белене е занижена
Р. Мичек: Газопроводът Набуко ще струва на България 2,4 млрд. евро
11:48 | 13.09.22 г.