Кога фонд „Земеделие“ ще отвори по-широко вратите си за производителите, какво се случва с Програмата за развитие на селските райони и как ще изравним сметките си с Брюксел за програма САПАРД – по тези теми Investor.bg разговаря с новия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ Светослав Симеонов.
- Г-н Симеонов, наскоро оглавихте ДФ „Земеделие“, какво смятате да промените в политиката на фонда?
В момента Фонд „Земеделие“ е непревземаема крепост. Трябва да бъдем отворени към нашите бенефициенти и да им оказваме помощ при реализацията на проектите.
- На практика как ще стане това?
Организирахме срещи с регионалните ни директори, тъй като е по-лесно земеделските производители да получават консултации на място, вместо да идват до София. Инструктирахме директорите всеки ден да бъде приемен и когато бенефицеинтите отидат при тях, да им се обръща внимание веднага.
А случаите, които не могат да бъдат решени в страната, ще се поемат от централното управление на фонда.
В тестова среда вече работи нашият информационен център. Земеделците ще получават консултации по телефона в реално време.
- Ще ни глоби ли Брюксел с 6,5 млн. евро заради САПАРД?
Вече приключи първият етап на програма САПАРД, в който страната ни можеше да използва средствата по предприсъединителната програма. Сега предстои окончателното изравняване на сметките между България и Брюксел. Трябва да се разберем дали средствата, които сме разплатили, са дадени правомерно на бенефициентите.
Санкцията от 6,5 млн. евро е за 2007 г. За този период Брюксел има претенции към България, че европейските средства не са били платени правомерно.
Разбира се, ние сме на по-различна позиция – че сме имали право да ги разплатим.
Сега се обсъжда вариантът да се отиде на арбитраж между България и Европейската комисия.
Ако се вземе решение за арбитраж, надявам се сумата да бъде намалена. След като проучих детайлно ситуацията, смятам, че е възможно да не е била предоставена достатъчно информация на Европейската комисия.
Все още не е взето окончателното решение дали ще има такъв арбитраж и кога ще се организира.
- Скоро съобщихте, че над 200 фирми водят дела срещу ДФ "Земеделие", защото ведомството е поискало да връщат средства по програма САПАРД. Парите са около 230 млн. лв. Какво е развитието по този случай?
Проблемът е, че голяма част от преработвателните фирми, които са структуроопределящи за българската индустрия, в момента са в книгата с длъжници на фонда. Това не им позволява да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони.
Ако този проблем се изчисти и се окаже, че фирмите са изрядни, те ще бъдат извадени от книгата с длъжниците и ще могат да усвояват европейските средства. Така тези 230 млн. лв. може да намалеят драстично.
Искам да поясня, че България, като страна от ЕС, е длъжна в рамките на две години от регистрацията на бенефициентите в книгата на длъжниците, да вземе окончателно решение за тях.
Трябва или да си възстановим вече платените средства от фирмата, ако тя не е изрядна, или фирмите да бъдат извадени от книгата, ако са изрядни.
Ако не успеем да го направим в рамките на две години, трябва да върнем тези средства в Брюксел.
Тук идва неприятният момент – ако двете години изтекат и се окаже, че все пак има изрядни фирми, въпреки това заради неспазването на срока, средствата трябва да бъдат върнати в Брюксел.
Така на практика се получава, че фондът може да плати два пъти за едни и същи проекти.
По този повод заедно с министър Мирослав Найденов проведохме среща в Софийска градска прокуратура с желанието да се ускори процеса по разглеждането на тези делата, които са 190 към момента.
- Как ще коментирате работата по усвояването на европейските средства по Програмата за развитие на селските райони?
От стартирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) към момента се прилагат 21 от общо 22 мерки. По тях са подадени над 13 000 проекта.
Общата стойност на средствата, за които се кандидатства, е около 6,5 млрд. лв. До началото на ноември 2010 г. са одобрени за плащане 6 967 проекта на обща стойност 1,17 млрд. лв. Вече са разплатени 724,5 млн. лв. За 6 548 проекта.
Основен проблем за програмата е бавната обработка на постъпилите заявления. Но вече се работи много по-бързо по всички мерки на ПРСР.
Въпреки песимизма в публичното пространство за изпълнението на програмата, през септември тази година сме приели над 2000 нови проекта. Те вече се разглеждат от експертите.
От прием 2009 са останали по-малко от 500 проекта, които ще бъдат разгледани в рамките на настоящия месец.
- Увеличихте ли броя на хората, които обработват проектите?
Увеличени са двойно и сега са 120. Миналата седмица, след конкурс, назначихме 20 нови експерти. Останалите са наши колеги от страната, които са подготвени и имат желание да дойдат да работят в централното управление.
Процесът за избор на хора е сложен, трудно откриваме добре подготвени специалисти. Въпросът е не да идват само заради името на Фонд „Земеделие“, а наистина да искат да работят.
- Какво се случва с идеята ви да се децентрализира обработката на проектите и част от тях да се разглеждат в регионалните дирекции?
Тази идея започна да се реализира за две от основните мерки – за млад фермер и за полупазарните стопанства. Броят на проектите по тези мерки е голям, но те са за сравнително малки суми.
Идеята е за следващата кампания, през 2011 г., тези мерки изцяло да бъдат възложени на нашите териториални дирекции. Така няма да се налага бенефициентите да идват в София. Договорите също ще се подписват на място.
Отговорността на служителите ще е голяма. Преди изцяло да им делегираме тези права, проверихме тяхната работа.
- Какво показват проверките?
За съжаление, първоначалните проверки показват, че част от нашите експерти допускат грешки. За да отстраним този проблем, ги извикахме в централното управление. Тук те работиха заедно с колегите си, за да видят как трябва да действат в бъдеще. След това отбелязахме значително подобрение на работата.
Политиката на фонда е от огромно значение за цялата икономика. Затова трябва да имаме подготвени хора, които да си изпълняват задълженията качествено.
19:11 | 09.09.22 г.