Добрата новина е, че все пак някаква реформа ще има. Но тя е изключително силно повлияна от синдикатите, съответно не е достатъчно дълбока, споделя Георги Ангелов главен икономист на Институт Отворено общество, по повод приетатата вчера пенсионна реформа.
Синдикатите постигнаха някои от основните си цели - вдигане на осигуровките, запазване на супер ранното пенсиониране за категорийните работници поне до 2014 година, отлагане на пенсионната реформа (тя ще започне през 2012 и ще завърши 2026 година), частична национализация на професионалните фондове, запазване на периода за по-ранно пенсиониране на полицаи, военни, постепенно вдигане на максималния осигурителен доход, обобщава Ангелов.
Това залага проблеми за бъдещето. Вдигането на осигуровките в ситуация на висока безработица и крехко възстановяване ще повлияе негативно върху икономиката, доходите и заетостта. Бавното движение на реформата във времето няма да даде бързи резултати.
Това, че ранното и супер ранното пенсиониране на различни групи ще продължи да съществува в сегашния си вид гарантира дългосрочни дефицити за пенсионната система - включително ще създава проблеми и за професионалните фондове.
Частичната национализация е лош прецедент и никой не може да гарантира, че той няма да се повтори след известно време в по-мащабна и гротескна форма, са опасенията на икономиста.
В крайна сметка, дефицитът в НОИ няма да изчезне (въпреки твърденията на министерството на труда и правителството) - дори дефицитът ще се задълбочава в дългосрочен план. По простата причина, че се запазва разходопокривният модел като водещ в пенсионната система, а това е модел, доказал своята неадекватност, особено в страни като нашата.
Дебатът за цялостна промяна на пенсионния модел явно ще продължи, обобщава Ангелов.