Валентин Стоянов е икономически секретар на СДС и главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.
- Г-н Стоянов, от Синята коалиция бяха отправени поредица от критики към проектобюджет 2011 г. В крайна сметка не го подкрепихте на първо четене. Какви са причините?
Причините са комплексни. Една от тях е липсата на адекватност в прогнозите, касаещи стопанския растеж, приходната част и дефицита през следващата година. Друг сериозен проблем е липсата на реформи. Това касае и здравеопазването, и образованието, и администрацията. Полу на шега бих допълнил, че проектобюджет 2011-а има два приоритета – МВР и Министерство на отбраната.
- На няколко пъти през последните седмици се противопоставихте на „два мита”, както ги наричате, свързани с проектобюджета. Бихте ли пояснили какво имате предвид?
Първият мит, който коментирах, е този за бюджета като „малка пица”. В случая най-вероятната цел на управляващите беше да внушат на обществото, че правителството е принудено да работи при тотална липса на средства. Истината обаче е коренно различна. За всички 20 години на прехода само в бюджет 2009-а имаше повече пари.
Ако трябва да направим сравнение с 2007-а, тогава бюджетът беше с около 5 милиарда лева по-малък. Да не говорим за средствата, с които разполагаше правителството на ОДС през периода 1997-2001 г. По онова време обаче стартираха реформи в ключови сектори, които на практика бяха спрени от правителствата „Сакскобургготски” и „Станишев”. Тоест ГЕРБ няма как да оправдаят липсата на реформи през последната година и половина с недостиг на средства.
Истината е, че пари има, те не са по-малко от тези през предходните 20 години, а е и факт, че далеч не всички реформи изискват наливане на допълнителни средства. Напротив – в голяма част от случаите незабавният ефект на реформите е именно спестяване на пари. Като примери могат да бъдат посочени все още несъстоялата се административна реформа, закриването на малки болници, които предлагат некачествени медицински услуги, концесионирането на железопътна инфраструктура, вместо държавното й субсидиране и т.н.
Излиза, че причината за неосъществяване на реформи явно не е в липсата на пари, а в други фактори като например оказване на натиск от заинтересовани групи, липса на решителност, а може би и на ясна визия за развитието на България. Не е сигурно дали тезата за „малката пица” беше съзнателно наложена, но е факт, че за една година тя успя да пусне дълбоки корени в общественото съзнание и в момента повечето българи вярват, че парите в бюджета са страшно малко и техния „недостиг” е причина за липсата на реформаторски действия.
Истината обаче е, че пицата нито е малка, нито е постна. Обективен поглед по проектобюджетите на отделните ведомства за 2011 г. налага извода, че нито една администрация не е ощетена или несправедливо третирана, особено като съпоставим финансовото им състояние с предходни години. В сравнение с бюджетите на домакинства, фирми и общини, държавният като цяло е в доста привилегировано положение. Сметката, разбира се, се плаща от гражданите и бизнеса.
- Вторият мит?
Вторият голям мит, който се опитват да наложат, е този, че „не се пипат данъците”. Дори бегъл поглед на текущите данъчно-осигурителни промени опровергават тази теза. През 2011 г. осигурителната тежест нараства поне по три направления.
На първо място бяха увеличени минималните осигурителни прагове при голяма част от икономическите дейности, като увеличението е средно с 5,6%. За заетите в туризма напр. ръстът надхвърля 12%. Разчетите на правителството сочат, че това ще доведе до събираемост на допълнително 110 млн. лв.
От увеличението на осигурителните вноски с 1,8 процентни пункта (които са равнозначни на ококоло 6% реален ръст) от гражданите и бизнеса ща бъдат иззети допълнителни 373 млн.лв. На трето място се очертава ново увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Миналата година той беше вдигнат от 260 на 420 лв., а сега се предвижда увеличение до 550 лв. при определени хипотези. Т.е. минималният осигурителен доход на хиляди самоосигуряващи се граждани ще бъде удвоен в рамките на две години.
Изводът е, че чрез тези мерки през 2011г. се планира събиране на допълнителни около половин милиард лева от гражданите и бизнеса под формата на осигурителни вноски.
Очертава се и ръст на данъците. От 2011-а ще има изцяло нов данък върху застрахователните премии. Вдига се ДДС в туризма. И през следващата година съобразяването с правилата на Европейския съюз изисква увеличаване на някои акцизни ставки. Предлаганите промени в Закона за местните данъци и такси също увеличават данъчната тежест – по почин обаче не на ЕС, а на българската администрация. Беше направен и опит за промени в нормите, касаещи амортизационните очисления, което щеше да засегне абсолютно всички фирми в България – от най-малките до най-големите. Последното за щастие беше предотвратено.
- Какви са Вашите изводи от всичко това?
Изводът е, че фискалната политика на България в момента драстично олевява, тъй като води до увеличаване на държавния дълг и на разходите, като съответно се запазват високите нива на преразпределение на националния доход през бюджета. А това в крайна сметка не само не решава дълго трупаните проблеми, а и създава нови.
Двата мита, раздухвани и наложени през последната година, доведоха и до едно почти истерично отношение към държавния бюджет като към „свещена крава”. Разбира се, той е от огромно значение, но не по-малко важни са и бюджетите на домакинствата, на предприятията, личните бюджети на българските граждани.
Именно от активните икономически субекти държавата очаква да събере приходите си, а увеличаването на данъчно-осигурителната тежест обикновено води точно до обратното. Нещо повече, допълнително разочарова българите и ги отчуждава от публичната власт. Същевременно им се обяснява, че пицата била малка и, че всеки трябвало да даде лептата си, за да може администрацията да има повече пари на разположение. Ако пък парите продължават да не стигат се правят опити за национализиране на активи.
Един от изводите, който аз лично правя е, че някой умишлено тласка България към споразумение с МВФ. Тогава със сигурност ще се наложи както вдигане на данъци, така и намаляване на доходи. Струва ми се, че някои хора искат да си измият ръцете именно с Фонда и с него да оправдаят провеждането на непопулярни мерки.
Истината обаче е, че ако антикризисната програма се беше задействала още в началото на това управление, положителните резултати щяха вече да са налице. Наместо това се действаше прокризисно, проциклично.
Пример за това е забавянето на плащанията към частните фирми. Друг пример е изземване на голяма част от националния доход и преразпределянето му през бюджета. Същевременно продължава бавенето на редица инвестиционни проект, включително в енергетиката, които биха могли да имат огромен положителен ефект върху цялостната икономическа среда.
- Кои са алтернативите, предлагани от СДС и Синята коалиция?
Едно от основните ни предложения е за въвеждане на т.нар. фискален борд. СДС вече внесе изменения в Закона за устройство на държавния бюджет, с които се въвеждат гаранции за запазване на финансовата стабилност. Водещо е идеята за балансиран бюджет да бъде законово закрепен. Подобно правило предлагаме и за увеличението на държавния дълг – ако то надхвърля 1% от прогнозирания годишен БВП, да бъде одобрявано с квалифицирано мнозинство от Народното събрание. В крайна сметка правителството финансира разходите си с пари, изземвани от гражданите и бизнеса в България.
Предлагаме и преглед на ефективността на разходите, включително административните. Особено наложително е решително намаляване на неефективните харчове и пренасочване на средства към финансиране на реформите в здравеопазването, съдебната власт и други приоритетни сектори. Тази мярка ще позволи дори увеличаване на заплатите на една по-малка, но работеща администрация.
В никой случай не трябва да се увеличава данъчно-осигурителната тежест. Вече предложихме и намаляване на данъка за едноличните търговци от 15% на 10% и намаляване на данъка върху дивидентите от 5 на 1%.
16:25 | 25.08.22 г.