За първите девет месеца на годината потреблението на безалкохолни напитки в страната пада с 4,9 на сто на годишна база до 1,228 млрд. литра по данни на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Като основна причина за това се посочва икономическата криза, която е довела до свиване на потребителските разходи и консумацията.
За това какво реално се случва на този пазар, за кризата, за сивия сектор и за тенденциите в сектора Investor.bg разговаря с Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки
- Г-н Бошев, преди дни обявихте, че за първите девет месеца на годината потреблението на безалкохолни напитки пада с 4,9 на сто. Очаквате ли този спад да продължи?
През последните 10 г. ръстът в бранша беше зашеметяващ. Потреблението нарастваше с 10-12% годишно от 1998 г. насам. Секторът се чувстваше комфортно и това се отрази на разнообразието на пазара - появиха се много нови напитки.
Заради високия ръст през последните десет години бяха направени сериозни инвестиции – над 1 млрд. лв. Тук се включват и вложенията в мощности за опаковки. Това е сериозна цифра за един бранш, който няма претенциите да е структуроопределящ.
Ситуацията се обърна през 2009 г. Тогава спадът беше средно 7% при консумацията на всички видове безалкохолни напитки на българския пазар. Наложи се фирмите да намалят цените с 2-3% и това се отрази на финансовите им резултати. Инвестициите също бяха замразени.
- Кои са причините за спада в потреблението?
Една от основните причини е свиването с 25% на т. нар. „студен пазар“, а именно консумацията в хотелите, баровете и ресторантите. Това повлия най-вече на фирмите, които инвестираха в стъклените опаковки, в които се предлагат плодовите сокове и нектарите. Оборудването за тях е скъпо, а изплащането му беше затруднено.
- Какво очаквате оттук нататък?
Може да се каже, че спадът на пазара е овладян. Очаквам през 2011 г., като потребление на глава от населението, да се върнем на нивото от 2007 г., тоест всеки ще изпие около 220 литра безалкохолни напитки. За сравнение - през 2008 г. потреблението беше 240 литра на човек.
- Очаквате ли ръст през декември? Все пак по време на празниците консумацията на всички видове напитки расте.
Декември по принцип е силен за нашия сектор. Но не очаквам да се случи нещо необичайно, например потреблението да скочи два пъти.
- Какъв е процентът на сивия сектор във вашия бранш?
Преди да влезе в сила Законът за храните през 1999 г., в бранша имаше 3000 фирми. Сега са 260. Не искам да се връщаме към времето, когато напитки се произвеждаха освен в цехове, в гаражи, изби и мазета.
Тези, които не спазваха нормативните изисквания и предписанията на здравните органи, бяха принудени от самите потребители да прекратят производството.
Ако преди години в един град имаше 100 производители, сега са пет. Те много лесно могат да бъдат проверявани.
- Скоро беше излъчен скандален телевизионен репортаж за липса на хигиена при производството на безалкохолни. В халето на един производител работниците газеха в кал, а излишната продукция се изливаше в канализацията. Как си обяснявате случилото се?
Този производител си построи нов цех, но забави с месеци преместването си. В резултат за няколко месеца е зарязал дисциплината и хигиената. Не го оправдавам, защото независимо дали произвеждаш в даден момент или не, хигиенните норми трябва да се спазват. Колегата осъзна, че е направил лоша услуга както за себе си, така и за бранша.
- Консумацията на кои напитки се увеличава?
Ръст има единствено при консумацията на студен чай – с 13-14%. Вероятно в края на годината увеличението ще бъде 18 на сто.
Това са нови напитки на българския пазар. Техните обеми са все още малки, затова големите ръстове не влияят толкова на общото потребление.
Студените чайове са негазирани, с ниско съдържание на захар и са с естествени оцветители. Потребителите осъзнават здравословните им предимства, така че можем да очакваме потреблението да расте.
- Това трайна тенденция ли е?
Вижда се стремеж на българина да живее по-здравословно. Преди 15 години бутилираните води имаха 8% дял от общото потребление, а сега имат 44%. Ако българинът тогава е консумирал 8-10 литра бутилирани води годишно, сега консумира по 100 литра. Това е сериозен скок.
Преди години 88% от изпитите безалкохолни напитки бяха газирани, а сега делът им е само 37%. В миналото 100% от газираните напитки се правеха със захар, а сега само около 35%.
Има много данни за това, че българинът се ориентира бавно, но трайно към по-здравословен начин на живот.
- Каква е гаранцията, че когато на опаковката пише „без добавена захар“ или „само с натурални оцветители“, действително е така?
Ние, като неправителствена структура, всяка година правим около 1500 анализа на етикетите на продуктите и около 30 анализа на съдържанието. Поръчваме лабораторни анализи, когато се усъмним, че има разминаване между етикета и съдържанието. Например на етикета пише, че напитката е с витамини А, В и С, а анализът показва, че има само следи от витамин С.
Тези анализи са много скъпи и не е по силите на една неправителствена организация да ги разширява. Необходимо е държавата да контролира дали онова, което е изписано на етикета, отговаря на съдържанието.
Досега по наши сигнали са проверени много продукти.
-Какви несъответствия сте откривали при проверките?
Откривали сме продукт с етикет, че има четири вида подсладители, а всъщност подсладителят е само един – захарин и то в количества три - четири пъти над нормите. Или пък пише, че напитката е със захар, а тя е само с подсладител.
- Какви са прогнозите Ви за тенденциите в консумацията на напитки?
Постепенно ще се отдалечим от напитките, които сме пили преди години. В световен мащаб се налага тенденцията в соковете да се влагат витамини, минерални соли и билкови екстракти.
Всеки иска да поддържа добро здраве. Така че ще се търсят добавките, които правят напитките по-здравословни.
06:59 | 11.09.22 г.