Рокади на ключови постове във властта, оставки, назначения, подготовка за национални протести... Това са част от знаковите събития, които разтърсиха здравната и социалната сфера и станаха повод за горещи обществени и политически дебати в началото на октомври.
Само след броени дни, на 7 октомври, синдикатите организират национален протест срещу реформата в пенсионно-осигурителната система, а точно седмица по-късно, за 15 октомври, е обявен националният протест на лекарското съсловие, като бунт срещу здравната политика на правителството.
Опозицията, в лицето на Коалиция за България и ДПС, побърза да се възползва от болезнените за обществото теми и поиска вот на недоверие на правителството, заради липсата на адекватни предложения за промени в здравната политика и пенсионната система.
От своя страна управляващите започнаха поредица от действия, които бяха изтълкувани като опит за потушаване на напрежението сред обществото. Или по-скоро като защитен механизъм срещу евентуален успех на внесения вот на недоверие към кабинета.
Всичко започна с оставката на здравния министър
Вече бившият министър на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова подаде оставка миналата сряда след скандалното предложение за доплащане на лечението в болниците от страна на пациентите. Оказа се, че нейното ведомство не е съгласувало решението си с политическото ръководство на ГЕРБ. Това беше формалният повод да бъде освободена с мотив „несправяне със служебните задължения и породилото се напрежение при осъществяване на реформите“.
Самата Борисова заемаше министерския пост едва шест месеца, през които така и не показа воля за справяне с българското болно здравеопазване и затова отстраняването й не се възприе драматично.
Изненадващото назначение на „вътрешен човек“
Още на следващия ден премиерът номинира за поста здравен министър д-р Стефан Константинов, който е заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС) и има тясна връзка с лекарските среди.
Новото назначение веднага предизвика остри реакции от различни политически сили. Според опозицията изборът на Константинов не е случаен, а е „хитър”, като с това се цели да се „смекчат“ настроенията в лекарските среди и да се омаловажат аргументите за готвения протест в болничната сфера.
Според опозицията тази номинация е само смяна на лица във властта и няма да промени здравната политика на кабинета, където е основният проблем. От БСП обявиха, че няма да подкрепят тази кандидатура за министър на здравеопазването с мотива, че за реални реформи са необходими структурни, а не персонални промени.
Спешната финансова инжекция не закъсня
Веднага след приетата оставка финансовият министър Симеон Дянков побърза да „намери“ пари за затъналите в дългове болници и обяви, че Министерството на финансите отпуска допълнителни 65 млн. лв. за лечебните заведения.
Така само за няколко дни Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) започна да разпраща по клоновете си средствата, като един вид вливане на свеж ресурс и „успокояване“ на системата. Според изчисленията на болниците обаче са необходими 125 млн. лв., с които лечебните заведения трябва да покрият вече направените си разходи и тези допълнителни средства няма да помогнат.
Съдебните искове на болниците към НЗОК също са форма на протест
По данни на Националната асоциация на лекарите от болничната помощ, около половината от болниците в страната са подали искове срещу Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за дължими от нея суми за оказана болнична помощ по клинични пътеки, които не са изплатени.
Лечебните заведения, които съдят държавата, са предимно общински и частни. Големите държавни болници разчитат, че държавата ще покрие дълговете им в края на годината, каквато е практиката в последните години.
По информация на асоциацията, НЗОК дължи близо 150 млн. лв. на болниците. Дълговете на държавните лечебни заведения към доставчици са за над 250 млн. лв., а общо дълговете на всички лечебни заведения са за близо 500 млн. лв. Основното притеснение на лекарите е, че липсата на пари ще доведе до фалити на болници и на доставчиците им, което е сериозен аргумент за начало на протестни действия.
Дали на 15 октомври ще започне безсрочен протест на медиците ще се реши днес на среща между Българския лекарски съюз и премиера Борисов. По-рано от ръководството на съсловната организация заявиха категорично, че национален протест ще има. Лекарите настояват за пълно, а не частично изплащане на дължимите суми, за реални структурни реформи в сектора, за използването на натрупания резерв на НЗОК в настоящата кризисна ситуация и за това да не се закриват болници.
От лекарския съюз вече поискаха оставката на Симеон Дянков с обвинението, че не провежда, а спира здравната реформа. Новото искане на лекарите е здравеопазването да бъде отнето като ресор от финансовия министър и да мине под егидата на другия вицепремиер - вътрешният министър Цветан Цветанов.
Бунтът на синдикатите срещу пенсионната реформа
Междувременно протестните действия на недоволните от реформите в пенсионно-осигурителната система изпреварват тези на лекарите. Между 15 000 и 20 000 души очаква КНСБ на националния протест на 7 октомври срещу предложенията за промени в пенсионната система.
В края на седмицата започва и ефективна стачка по предприятия на работещите в добивната промишленост. Те са около 30 000, като 95% от тях са миньори. Целта на протеста е да бъдат спрени предложенията на правителството за промени в Кодекса за социално осигуряване. От КНСБ имат конкретни предложения за повече приходи в системата.
И полицаите са в протестна готовност
До 15 октомври полицейският синдикат иска да започне решаването на проблемите в сектора. Служителите в МВР обявиха "ефективна протестна готовност" в приета декларация на Синдикалната федерация на служителите в МВР.
Заради рязко нарасналото социално напрежение в МВР в последните месеци и заради неизпълнените обещания за промени синдикалната федерация дава краен срок на правителството до средата на октомври да започне реални действия за решаването на натрупаните проблеми в МВР, пише в документа.
„При неизпълнение на нашето искане ще предприемем непрекъснати ефективни протестни действия съгласно закона. От този момент сме в ефективна протестна готовност“, се заявява в декларацията.
Независимо дали протестите ще се случат или не като масови прояви в национален мащаб и като реални ефективни действия, този път управляващите успяха да засегнат най-болезнените места на обществото - социалния и здравния статус.
Досега правителство не е падало заради вот на недоверие по социални и здравни въпроси, малко вероятно е това да се случи и сега. Единственото сигурно е, че именно това са двете сфери, които не търпят отлагане на реформите, защото липсата на такива ще осакати обществото за десетилетия. А това е нещо, което поколенията няма да простят.
08:25 | 06.09.22 г.