Няма адекватно поведение на правителството по отношение на проблемите в пенсионно-осигурителната система, липсва воля за реформи в сектора, не се предлагат финансови решения, а мерки, които манипулират обществото. Това бяха основните послания, отправени на форум за предизвикателствата пред пенсионно-осигурителната система у нас, организиран от КНСБ.
Готовност за протест срещу пенсионната реформа
„На 7 октомври сме твърдо решени за национален протест срещу предложените промени за реформа в осигурителната система“, заяви Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ. „Това не е реформа, а мерки, с които управляващите искат да закърпят дефицита от над 2 млрд. лв. на НОИ. Това е цена, която обществото не може да понесе“, твърди Димитров.
„В момент на финансова криза реформите в пенсионната система в цяла Европа са свързани с увеличаване на данъци и осигуровки, а не с вдигане на пенсионната възраст и стаж“, припомня синдикалистът. „Всички европейски системи със солидарен характер предприемат тези мерки като възможно решение, макар и тежко. А у нас се прави точно обратното – финансовият министър Симеон Дянков решава финансовите проблеми на системата с вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране“.
От КНСБ са категорични, че това е неадекватен подход, защото финансовите проблеми трябва да се решават финансово. Мерките, които сегашното правителство предлага в осигурителната сфера са тежки и непопулярни, на които ние ще реагираме с протест само след броени дни, категоричен е Димитров.
Митовете за вноска „пенсия“
Според представителите на КНСБ едни от най-тежките предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване се отнасят до пенсионните вноски. „Обществото е готово да плаща по-висока вноска, но да му се гарантира правото на пенсия. Манипулативно е твърдението на финансовия министър, че хората не са съгласни да плащат по-високи вноски за пенсия“, каза вицепрезидентът на синдиката.
Другият мит, с който се манипулира обществото, е че увеличението на възрастта за пенсиониране с по една година до 2013 г., е плавно. „Плавно означава предвидимо, с време за реакция, така че хората да могат да си изградят визия за бъдещето си“, заключава експертът.
Основна грешка на системата отпреди десет години е намаляването на осигурителните вноски, което носи само негативен ефект, според Димитров. „Настояваме вноските да се вдигнат незабавно и да се криминализира неплащането им, както е в Европа и САЩ“.
Липсата на солидарност
Основната цел на една пенсионно-осигурителната система е да плаща адекватни пенсии на идващите поколения, твърдят експертите от КНСБ. Задължително трябва да има солидарен елемент, който гарантира устойчивостта й под натиска на капиталовите пазари. А солидарният елемент липсва в българската осигурителна система, според синдиката.
Ако трябва да се променя нещо в архитектурата на българската пенсионно-осигурителна система, то това е солидарността. Според КНСБ това е нещо, което ще изгради доверие у гражданите и ще им гарантира права, особено в условията на финансова криза.
Страховете за пенсиите на активните хора
За последните десет години българската пенсионна и осигурителна система е направила редица грешки, така че днес отрицателният ефект е налице, тя е финансово дестабилизирана, каза на форума Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика.
Години наред приходите в Националния осигурителен институт се стопяваха, а разходите се увеличаваха, пресметна Нейков. От 2000 г. досега намаляването на осигуровките е близо 45%, което допълнително обрича системата. Днес приходите на НОИ са се увеличили със 70% като абсолютна сума, а разходите за този период, са нараснали с 210%, припомня експертът.
Ако тази ситуация не бъде променена, страховете на обществото трябва да бъдат не за пенсиите след 40 години, а за тези след 10 години, предупреждава той. Застрашени са пенсиите на активно работещите в момента, които ще очакват пенсия съвсем скоро.
Статистиката
През 1988 година 90 на сто от работещите българи са внасяли вноски за пенсия, а днес, през 2010 г., те са едва 58 на сто, показват данни на КНСБ, представени от Красимир Кръстев, председател на химическата федерация към синдиката.
През миналата година брутният коефицент на заместване е бил 45,1 на сто, а целта на реформата от 2000 г. е била пенсиите да са 65% от предишния доход. 60% от пенсиите са от средства на държавния бюджет, докато целта на реформата е била системата да се самоиздържа и да има резерв, припомни Кръстев.
08:07 | 13.09.22 г.