България се нарежда на 36-то място в по икономическа свобода в света според годишния доклад за 2010 г. на канадския институт „Фрейзър”, съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ), с чието сътрудничество се изготвя докладът за страната.
Докладът, който обхваща 141 държави, представя картината през 2008 г. (последната година, за която има налични официални данни за всички страни). Промяната за България се дължи на преоценка на един от индикаторите в категория „размер на правителството”. Преоценката на индикатора, касаещ държавните предприятия и размера на държавните инвестиции, повиши резултата и класирането на страната ни до 36-то място от 41-во място за миналата година.
Развитието на икономическата свобода през последните 3-4 години в страната ни забави своя ход, а политиките в отговор на кризата през 2009 и 2010 г. вече отнеха от нея, коментират от ИПИ. Нещо повече, през това десетилетие така и не беше отбелязан прогрес по най-слабите ни индикатори и сериозните проблеми остават в областта на съдебната система, защитата на правото на собственост, тромавата бюрокрация и корупционните практики.
По размер на правителството страната ни получава рейтинг 7,46 (спрямо 7,21 през 2007 и при най-висока възможна стойност 10). Подобрението се дължи на намаление на подоходния данък при въвеждането на плосък данък от 10% през 2008 г. Основните проблеми в тази категория са все още високото облагане на труда и наличието на сериозни трансфери и субсидии от бюджета.
По критерия законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост България има рейтинг 5,21 (спрямо 5,29 през 2007), като това е най-проблемната за страната област.
По отношение на критерия достъп до сигурни и стабилни пари рейтингът ни се увеличава до 8,74 от 8,62 през 2007, като категорията е традиционно добра за България през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
За свободата на международната търговия получаваме оценка 7,62 спрямо 7,81 през 2007, а за регулиране на кредита, труда и бизнеса - 7,54 спрямо 7,57 през 2007). Проблемите в последната категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, безсмислени регулации на работното време, тромава бюрокрация, наличие на корупция, ценови контрол в определени сектори.
Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи първия си глобален спад от четвърт век насам, като средната световна оценка спада от 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г. От 123-те държави, които участват в изследването още от 1980 г. насам, през тази година 88 са загубили позиции, докато едва 35 регистрират подобрение.
Това се дължи на големите държавни разходи в отговор на икономическия срив от 2008 г. и създаването на допълнителни регулации.
Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. В челната десетка са още Швейцария, Чили, САЩ, Канада, Австралия, Мавриций и Великобритания.
Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода. Непосредствено преди Зимбабве са Мианмар, Ангола и Венецуела.
За постигане на по-висока икономическа свобода в България и от ИПИ препоръчват свиване на администрацията и държавните разходи, както и преосмисляне на всички субсидии от бюджета, запазване на валутния борд и ускорено присъединяване към еврозоната, въвеждане на фискален борд, който да гарантира бюджетна дисциплина и по-малко намеса от страна на политиците, свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация, задължително използване от администрацията на електронни услуги, вътрешна комуникация между държавните органи, както и преосмисляне на политиката на пазара на труда, в т.ч. изцяло нов Кодекс на труда, намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия.
03:00 | 09.09.22 г.