Минималната заплата пак взе курс към повишаване в. Сега
Минималната заплата да се определя в коридора между 125% от линията на бедност и 60% от средната заплата за страната. Това е решила преди дни специалната работна група, създадена по заповед на социалния министър Тотю Младенов да предложи механизъм на нарастване на най-ниското възнаграждение. По данни към момента това означава тя да бъде минимум 263,75 и максимум 381,60 лв. Сега минималната заплата е 240 лв.
За решението се разбра вчера от становище на Българската стопанска камара, която е против него. В бюджетните си намерения за следващите години кабинетът планира да замрази най-ниското възнаграждение, затова се очакваше, че споровете по определянето му са стопирани. По принцип държавата остави синдикатите и работодателите сами да се договорят по въпроса, но даде да се разбере, че и да се отиде към увеличение, то ще засегне само заплатата, но не и плащанията, обвързани с нея.
Целта на профсъюзите е нетното най-ниско заплащане у нас да покрие прага на бедност от 211 лв., тъй като сега след удръжки на данъци и осигуровки пада под 190 лв. Дори се обсъждаше увеличение от 1 юли на 270 лв. Бизнесът обаче е категорично против обвързване с прага на бедност. Работодателите настояват минималната заплата да зависи от производителността на труда и инфлацията и смятат, че в момента те не предполагат повишаването й.
Данъчната тайна пада за банките в. Стандарт
Банките ще могат да гледат в данъчните сметки на фирмите и гражданите. Това обаче ще става само след изрично писмено тяхно съгласие. Идеята на Националната агенция за приходи е да даде електронен достъп на банките до данните от данъчните сметки на фирмите и гражданите. Така банките по електронен път ще имат възможност да видят какви данъци плащат клиентите им и съответно дали имат просрочени задължения към хазната, какви са официалните им доходи и печалби.
С тази информация банките лесно ще виждат какво е финансовото състояние на гражданите и фирмите, които кандидатстват за кредит. Затова, преди да отпуснат заема, финансовите институции ще може да изискват от клиентите си да се откажат от банковата тайна и да им разрешат достъп до информацията в НАП. Разбира се, клиентите на банките може да откажат, но тогава по-трудно ще докажат пред трезорите стабилното си финансово състояние. Така плащането на данъци ще се превърне в един от критериите на банките за отпускане на заем.
Данъчните пък искат да получат достъп до кредитните досиета на гражданите и фирмите. За целта вече е подготвена промяна в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Целта на обмяната на информация между данъчни и банки е да се удари сивата икономика. В момента има случаи официалните доходи на хора със скъпи имоти и коли да не стигат само за плащане на вноските по кредитите им. Фирмите пък често обявяват загуби пред данъчните и големи печалби пред банките.
50% от новите българи се местят у нас в. Стандарт
Близо 50% от получилите българско гражданство идват да живеят в България. 25% остават по местата, където са родени - Македония, Албания, Косово. Много малко заминават на Запад, защото и там има криза и безработица, обясни министърът без портфейл Божидар Димитров.
Повод за думите му бе протестът на Великобритания пред Брюксел, че страни като Унгария, Румъния и България дават охотно гражданство. Новоизлюпените европейци пък заминавали за Острова и натоварвали пазара на труда. Англичаните твърдели, че трите държави смятат да дадат гражданство на 4-5 млн. души. Капацитетът на нашите институции не позволява да се даде гражданство на повече от 20 хил. души годишно, категоричен е Димитров. Румънски паспорти получавали 60 хиляди. Унгария пък планирала да даде паспорти на 2,590 млн., но те и сега са в страни на ЕС, обясни Димитров.
Получилите български паспорт, които идват да живеят тук, са предимно висшисти, разказа министърът. Той даде за пример д-р Владимир Димов, бивш министър на здравеопазването на Македония, който дошъл в България с цялото си семейство. Трима доктори пък наел шефът на бургаската болница д-р Борис Мануелян чрез обяви в сайтовете на организации на българите в чужбина.
България е на трето място по дял на сива икономика в. Стандарт
Това сочи доклад, цитиран от "Икономист". Според новия доклад делът на сивата икономика по света се увеличава. Според Фридрих Шнайдер от университета в Линц, Австрия, това се дължи преди всичко на глобалната криза, съобщава британският "Икономист". Според доклада България се нарежда на трето място по дял на сивата икономика от 37 страни. През 2010 година сивата икономика у нас е била малко над 37% от БВП. Това е под показателите от 2008 г., когато този дял е бил над 40%. В тазгодишната класация преди България са единствено Латвия и Естония.
08:37 | 28.08.22 г.