Подновяват делото за 700 млн. от “Кремиковци” в. Стандарт
Държавата отново има шанс да си върне 700 млн. лв. държавна помощ, която е отпуснала на "Кремиковци". Това става ясно от решение на тричленен състав на Върховния административен съд от 2 август, научи "Стандарт". Съдът връща за ново разглеждане делото в Софийския градски административен съд. Според предишно съдебно решение комбинатът нямаше да връща 700 млн. лв. на държавата. Съдът тогава обяви за нищожен акт за публично държавно вземане от 4 септември 2008 г. на зам.-министъра на икономиката за възстановяване държавната помощ. Това решение даде възможност облигационерите, на които "Кремиковци" дължи 325 млн. евро, да станат най-големият кредитор и те да назначат нов синдик. В резултат за продажбата на активите на комбината вече е насрочен търг за 13 септември с начална цена 565 517 510 лв.
Държавната помощ е предоставена при приватизацията на комбината през 1999 г. чрез опрощаване на дълговете му към бюджета, "Булгаргаз" и НЕК и БДЖ. Целта беше да се даде шанс за възстановяване на "Кремиковци". Тази помощ обаче беше дадена при условие за преструктуриране на производството и инвестиции в екологията, което не беше направено. Затова по-късно държавата си поиска предоставената помощ от 431,07 млн. лв. заедно с лихвите от 267,883 млн.
Проверката на ЕРП-тата първо ще мине през съда в. Сега
Прословутият одитен доклад от проверката на ЕРП-тата, направена от ДКЕВР, ще отиде първо в съда и едва след това ще стане ясно дали дружествата ще бъдат глобени. Това се разбра вчера, след като EVN и E.ON обявиха, че не са съгласни с констатациите, а EVN дори вече е внесла жалба в съда. Шефът на комисията Ангел Семерджиев бе уверен, че съдът ще се произнесе в полза на ДКЕВР и има голяма вероятност на трите компании да се наложат максималните глоби от по 1 млн. лв. за констатираните нарушения.
Проверките на ЧЕЗ, EVN и E.ON започнаха след нареждане на премиера, който се усъмни, че дружествата завишават изкуствено инвестиционните разходи като ползват външни услуги. Докладът така и не стана публичен, само части от него бяха раздадени на отделни медии. Бойко Борисов нареди той да се прати и на прокуратурата.
Непотърсените милиони от тотото ще отидат за спортни бази в. Дневник
Парите от непотърсения рекорден джакопот най-вероятно ще бъдат похарчени за ремонт на спортни съоръжения. Това съобщи за "Дневник" заместник-министърът на спорта Иван Ценов. Вчера стана ясно, че джакпотът от 6 575 225 натрупан във второ теглене на играта "6 от 49" на Тото 2 от 17 юни 2010 г., за който не се яви притежател, ще бъде разпределен по равно между Министерството на физическото възпитание и спорт (МФВС) и Българския спортен тотализатор.
"Парите ще могат да се използват едва след 1 март 2011 години и до тогава има много време да се вземе окончателно решение, къде точно ще отидат тези три милиона", обясни Иван Ценов. Възможно е да те да се дадат на спортните федерациите или да се вложат в ремонт на държавна спортна база. Може и да влязат в програма за реконструкция и модернизация на спортни обекти, по която имат право да кандидатстват общини и спортни клубове, допълни той.
Плаж до Созопол излъчва радиация в. Сега
Областният управител на Бургас Константин Гребенаров забрани със заповед ползването на морския плаж Вромос, който се намира между Бургас и Созопол. Той обяви, че е получил становище на Изпълнителната агенция по околна среда, че пясъкът излъчва радиация и всеки турист там се намира под сериозна заплаха за здравето си. Преди няколко дни Гребенаров е наредил да се поставят забранителни табели и призова кметовете на Бургас и Созопол да оповестят на почиващите, че Вромос е опасно място.
Въпросният плаж отдавна е под наблюдение на здравните власти, но различните инстанции постоянно си противоречат в заключенията дали пясъците му са радиоактивни. Той се намира недалеч от хвостохранилищата на мина "Росен", която през 70-те години на миналия век е зауствала отпадъците си именно на Вромос. Тогава е било направено първото измерване от екип на СУ "Св. Климент Охридски" начело с Иван Узунов от физическия факултет. Той е открил, че пясъците са замърсени с радий, което се е получило от изливането там на рудни отпадъци. Още тогава медици са заключили, че на това се дължи и увеличеният брой заболявания от рак в региона. Темата бе отново повдигната след промените през 1989 г., когато екологични организации поставиха указателни табели. Те бяха бързо премахнати, а плажът, макар и неохраняем, бе постоянно посещаван от туристи. Населението на околните селища пък ползваше пясъка от Вромос за баластра в строежа на къщи.
14:41 | 08.09.22 г.