Основен ориентир при определяне на минималната работна заплата трябва да бъде достигнатото ниво на средна заплата през предходната година, при едновременно балансирано отчитане на ценовия ръст и динамиката на производителността на труда.
Това е едно от предложенията на Българската стопанска камара (БСК), записано в становище на бизнес организацията за основните принципи за определяне на минималното възнаграждение.
Според камарата в условията на действаща икономическа криза делът на минималната заплата спрямо средната заплата трябва да се променя в икономически допустим максимален прагов диапазон от 33-38 на сто.
Ръководството на БСК препоръчва да има предимство на колективния трудов договор на ниво предприятие и бранш при определяне на специфичните размери на минималната работна заплата. Работодателската организация отбелязва необходимостта от това да се водят преговори на национално ниво с участие на представителите на социалното и финансовото министерства и осигурителния институт за обвързани промени в минималната заплата, минималните осигурителни прагове и осигурителен доход, дохода за социално подпомагане, както и минималните размери на основните категории пенсии.
Според камарата отказът от съобразяване с действителните икономически реалности, следване на предложените принципи и предприемане на радикални промени в равнището на минималната заплата ще доведе до невъзможност за подготовка на обоснован и стимулиращ икономическото развитие бюджет на държавата и ДОО за 2011 г.
Ще бъдат влошени основните съотношенията на заплащане и персоналът със средни нива на заплащане ще бъде демотивиран. Това ще доведе до натиск за общо повишаване на заплатите и неизбежна нова вълна от съкращения, до ръст на сивия сектор и влошаване на перспективите и скоростта за общо и устойчиво икономическо възстановяване, посочват още от камарата.