fallback

КЗК не откри да има банков картел

Въпреки че представители на банките са провеждали срещи и са обсъждали лихвите, няма доказателства за ценови сговор, казва регулаторът

14:09 | 07.06.10 г. 3
Автор - снимка
Създател

Комисията за защита на конкуренцията установи, че липсват доказателства за извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на Асоциация на банките в България (АББ) и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение, съобщи регулаторният орган.

Конкретният повод за образуване на производството пред КЗК е получен сигнал от председателя на Центъра за човешки права, както и информация от председателя на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов във връзка с наблюдавано през последните месеци на 2008 г. повсеместно и рязко увеличение на лихвените проценти в страната по потребителски и ипотечни кредити за жилищни нужди.

Иззети протоколи от помещения на банковата асоциация и събрани доказателства показват, че на срещите на членовете на АББ са обсъждани главно становища и предложения по законопроекти, както и въпроси, свързани с прилагането на нормативни актове, регулиращи банковата дейност на територията на страната. Тези действия не могат да бъдат определени като неправомерно координиране на поведението на сдружените субекти, които ограничават или нарушават ефективната конкуренция на банковия пазар, казват от КЗК.

АББ е била информирана за предлагани от член на асоциацията лихвени нива по краткосрочни депозити в левове, които са по-високи от преобладаващите на пазара. Нарочното уведомяване на сдружението за определена пазарна политика на неин член, съпоставена с тази на останалите й членове, би могло да цели въздействие за евентуално ограничаване автономното поведение на пазарния субект.

В конкретния случай обаче не са били открити доказателства за последвала реакция от асоциацията, с която да се цели сговор на цените напредоставяните услуги.

При проверките е станало ясно също, че на заседания на УС на асоциацията е обсъждан въпросът за промени в регулациите на лихвите по депозитите.

Членовете на УС са предложили различни модели за регулирането им, обсъдили са предимствата и недостатъците на всеки един вариант и са коментирали възможните индекси за определяне на benchmark. Друго предложение е банките, които предлагат прекалено висока лихва по депозитите си, да плащат по-висок процент МЗР, както и депозитите с високи лихви и тези, по които се обявяват промоции или се дават предметни награди, да не бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете или за тях да се изисква по-висока вноска. Констатира се, че членовете на АББ са обсъждали разпечатки от лихвената статистика на БНБ – за лихвите по депозити за бизнеса и домакинствата. Дискутирано е дали определени стойности да не използват като отправни точки в политиките на банките.

„Подобно обсъждане на елементи от ценовата политика между конкуренти би могло да доведе до координация на пазарното поведение на участниците на пазара. Към настоящия момент обаче няма достатъчно безспорни доказателства за обмен на чувствителна информация или предприети координирани действия с цел съгласуване на обща ценова политика между членовете на АББ по предлаганите депозити“, казват от КЗК.

„Въпреки провежданите срещи, които биха могли да доведат до ограничаване независимостта на отделните предприятия при вземане на решения относно ценовата им политика, не са налице безспорни доказателства за влияние върху автономното стопанско поведение на членовете на АББ.“

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:36 | 12.09.22 г.
fallback