Приемането на минимални защитни цени на хляба не е целесъобразна мярка, чийто полезен ефект би могъл да компенсира вредите от ограниченията върху стопанската дейност на участниците на съответния пазар. Такова е становището на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която беше подканена да вземе отношение по темата от Министерство на финансите.
Предложението към министерството за въвеждане на минимални цени в сектора беше направено от Сдружение „Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкари – Монтана”.
Искането беше аргументирано с мотива, че става въпрос за антикризисна мярка, целяща да прекрати нелоялните търговски практики, осъществявани посредством продажба на цени под себестойност, защита на интересите на производителите и потребителите, пресичане на сивата икономика в сектора и други.
КЗК счита, че въвеждането на минимални цени би ограничило или елиминирало една от основната форми на конкуренция – ценовата, което би довело до ограничаване на свободната стопанска инициатива на участниците на пазара и значително засягане на интересите на потребителите.
Резултатът от определянето на минимален праг на крайната потребителска цена на масовия хляб би бил подобен на резултата, който се наблюдава вследствие на забранено споразумение между предприятия за определяне на цените на този продукт.
Комисията е на мнение, че въвеждането на единна минимална цена на хляба е излишно, тъй като ценовата регулация не би могла, сама по себе си, да гарантира постигането на определените цели.
Идентифицираните проблеми на пазара на масов хляб в страната могат да бъдат преодолени посредством естествените саморегулационни пазарни механизми, нормативно установените контролни механизми по отношение на процеса на производство и търговия с хляб, както и чрез ефективно прилагане на действащите разпоредби на правото на конкуренция по отношение на участниците на съответния пазар, казват от регулаторния орган.
КЗК подчертава, че държавно-властническа интервенция на пазара чрез въвеждане на минимална защитна цена на хляба е крайна мярка, която е възможна само за преодоляване на т.нар. „пазарен провал“ или за постигане на важни социални цели, като например опазване здравето на хората. От направените анализи не се откроява липса или недостатъчно ефективно функциониране на пазарния механизъм на ценова конкуренция на пазара на масов хляб в страната.
Според КЗК проблемите в сивия сектор могат да бъдат решени единствено чрез ефективно упражняване на данъчен и социално-осигурителен контрол от страна на компетентните държавни органи, а не чрез ограничаване на ценовата конкуренция между хлебопроизводителите.