Вторият по големина град в България с 350 000 души население и богато културно наследство се радва на дългоочаквано оживление, пише в днешния си брой Financial Times. Изданието цитира Георги Стоев от Industry Watch, който оценява на 4 млрд. евро инвестициите на чужди и местни компании, направени около Пловдив от 2011 г. насам след дълъг период на икономически застой. „Голямата промяна е доказателство какво шепа предприемчиви местни бизнесмени и представители на местната власт могат да постигнат, когато имат повече увереност“, казва българският анализатор.
Икономическият и културен подем на града показва каква динамика има в развитието на бизнеса, когато има доверие сред инвеститорите. Всичко това помага за заличаване на имиджа на България като част от „дивия изток“ след влизането й в Европейския съюз и насърчава инвеститорите да разгърнат своя потенциал в различни региони в страната, пише в материала.
Резултатите са безработицата в Пловдив от 4.9 %, осезаемо по-ниско от националното 8.1 %, както и развитието на сектори като логистика, производство на автомобилни части и софтуер, които се предлагат на световния пазар.
Подемът на Пловдив е още по-впечатляващ в сравнение с тежкото положение на Гърция, южната съседка, която се бори с рецесията, посочва FT.
Въпреки че гръцките инвеститори изтеглиха от България проектите си, свързани с банкиране и недвижимости заради задълбочаването на кризата у дома, някои гръцки търговски компании преместиха своите централи в България, за да се възползват от най-ниските данъци в ЕС.
„Пренебрегнахме Пловдив като ниско технологичен производствен център с малка възможност за модернизация“, казва бивш управител на гръцка компания за недвижими имоти, сега консултант в София. „Развоят на събитията се оказа доста по-различен“, допълва той
Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, посочва, че катализаторът на растежа не е бил единствено приемането на България в ЕС през 2007 г., но и „един нов, кооперативен подход на местната администрация“. Девет общини в района отказват да се конкурират за интереса на инвеститорите и се обединяват с местните предприемачи, за да предложат производствени и складови пространства в шест индустриални зони – сега представяни като Тракия икономическа зона /ТИЗ/.
Пламен Панчев, съосновател на „Сиенит Холдинг“, строителна компания, дивелъпър на ТИЗ, е първият двигател за придобиване на големи парцели неизползвани терени около града и подпомагане на потенциалните инвеститори.
„Когато започнахме, индустрията се беше сринала, хората не обработваха земята, младежите напускаха страната, за да търсят работа. Но моят партньор и аз бяхме убедени, че Пловдив има бъдеще“, казва той.
„Привлякохме някои от водещите европейски компании, особено от Централна Европа“, подчертава Панчев, цитирайки имената на АББ, Кауфланд, DB Schenker и др.
“Тук има работен капацитет, имаме достъп до обучени инженери, експерти по контрол на качеството, специалисти в логистиката“, казва Томи Вер Елст, генерален мениджър за България на Sensata Technologies, компания от САЩ, която произвежда сензори за европейската автомобилна индустрия. „Но пазарът на труда става все по-конкурентен“.
Заместник-кметът Стоянов е предприел търсене на квалифицирани работници от Украйна, дом на 250 000 етнически българи в южната част на страната. „Предвид ситуацията там смятаме, че има добра възможност да привлечем хора, които да дойдат да работят в България“, казва той.
Европейските фондове са помогнали да се подобри елегантния център на Пловдив от 19-и век, построен върху богатия римски град Филипополис. Музеите и арт галериите се реновират постоянно: през 2019 г. градът ще постигне отдавнашната си амбиция да бъде Европейска столица на културата.
Нещо повече, Павел Езекиев, съдружник в Neveq Capital, фонд за рисков капитал, предупреждава, че конкуренцията за привличане на високотехнологични инвеститори се увеличава в Югоизточна Европа. В България други регионални центрове като морската столица Варна и старопрестолният Велико Търново са се устремили към успеха на Пловдив. „Местната администрация заслужава похвала за своя агресивен и добър подход, тъй като не е лесно да привличаш висококачествени инвеститори“, казва той.