По всичко личи, че като цяло кризата в Европа приключва. Премиите за риск продължават да падат, а две държави – Ирландия и Португалия – вече излязоха от своите спасителни програми. Сега те вече могат да се финансират от пазарите, а изглежда, че и техните икономики отново започнаха да растат.
На другия полюс – Гърция все още изпитва трудности в постигането на целите на спасителната си програма. Страната отново е изправена пред привидно безкрайните преговори относно отпускането на още един многостранен финансов пакет. Проблемът може да се обобщи с една дума: износ (или вместо това липсата на ръст в износа).
В свои анализ, поместен на сайта Project Syndicate, директорът на Центъра за изследване на европейските политики (Center for European Policy Studies, или CEPS) Даниел Грос се опитва да намери отговор на въпроса „Защо гръцката икономика остава в блатото на рецесията?“.
Последните заглавия в гръцките медии гласят, че през 2013 г. правителството е отчело бюджетен излишък. За пръв път от десетилетия гръцките власти успяха да покрият разходите си със собствени средства. Това наистина е важно събитие. Но друга по-важна новина получи по-малко внимание – износът на Гърция през 2013 г. е бил по-малък от този през 2012 г.
Това разочароващо представяне, трудно може да се обясни, имайки предвид, че всички страни в периферията на еврозоната постигнаха солиден ръст в износа. Например, в последните няколко години експортът на Португалия се ускори с 5 до 6% на година, въпреки предизвикателните външни условия (Испания е най-големият й пазар) и свитата кредитна активност, които затрудниха износителите в набавянето на финансиране.
Следователно - нито слабото външно търсене, нито липсата на финансиране могат да бъдат причините за слабото представяне на Гърция по отношение на износа. Ниската конкурентоспособност също не дава обяснение, след като през последните години реалните работни заплати в Гърция се свиха най-много от която и да е друга страна членка на еврозоната, с изключение на Ирландия.
Но ще бъде странно, ако направим заключения на база опита на Гърция, че дефлацията на работните заплати е безполезен инструмент за подобряване на конкурентоспособността, имайки предвид широко разпространеното убеждение, че Германия се е възползвала максимално от това. Ето защо единственото обяснение за слабото представяне на Гърция по отношение на износа може би е, че икономиката на страната остана изкривена и не реагира на променящите се ценови сигнали.
Тази липса на капацитет за приспособяване е от решаващо значение. В Ирландия, Испания и дори в Португалия износът нарасна силно, когато икономиките им се сринаха, а работните заплати се приспособиха към условията. Но тези страни вече са по-гъвкави, а в някои случаи - предприеха смели реформи.
В Гърция няма доказателства, че множеството структурни реформи, наложени от тройката кредитори (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), са довели до реално подобрение на местно ниво. Напротив, много от показателите за ефективността на работата на правителството и на пазара на труда действително се влошиха.