Гърция се насочва към фалит, което поставя нейните партньори от еврозоната в особено деликатна ситуация. На фона на всички изпъква Германия, както със своята икономическа мощ, така и със строгостта спрямо Атина.
Въпреки огромния дълг от близо 300 млрд. евро обаче средиземноморската страна не е европейската икономика с най-големи задължения в историята. Ново изследване на Лондонското училище по икономика (London School of Economics – LSE) изведе интересен резултат, според който именно Германия е злоупотребила най-много с поемането на задължения в исторически план, пише WBP Online.
Огромният дълг на настоящата най-голяма икономика на Стария континент за първи път бе опростен през 1953 г., няколко години след падането на нацисткия режим на Адолф Хитлер и края на Втората световна война. Тук обаче не говорим само за пари. Хитлер започна най-голямата война в историята на човечеството, която разруши Европа. Милиони платиха с живота си.
Малка Гърция се съгласи с тогавашното решение и опрости дълга на Германия, въпреки че бе сред държавите, които платиха най-голяма цена за нацистките престъпления в страната, се посочва в статията.
Гърция показа милост спрямо Берлин и през 1990 г., когато след падането на Съветския съюз и по времето на обединението германският дълг отново бе опростен.
Разбира се, не трябва да забравяме и за огромните германски дългове от Първата световна война.
Последното изследване на LSE, изготвено от професор Албрехт Ритшъл, призовава Германия да загърби своето "лицемерие" по отношение на кризата с гръцкия дълг. По думите му точно опрощаване на гръцките задължения по модела на тези на Германия в рамките на плана "Маршал" е най-удачното решение на гръцката икономическа криза.
"Албрехт Ритшъл разгледа подробно финансовата помощ, която е платена на Германия след войната в рамките на плана "Маршал", в който САЩ дава 17 млрд. долара (160 млрд. долара днешни пари) под формата на икономическа подкрепа за възстановяването на европейските икономики", се посочва в анализа.
"Това положително въздействие се подсилва от решението за възстановяване на Германия като икономика, водена от износа, а не от вътрешните разходи, какъвто е бил доминиращият подход преди и по време на войната. Германия се ангажира със стабилна фискална и парична политика - балансиране на бюджета между приходите и разходите и използването на лихвените проценти. Това доведе до ограничаване на разходите от страна на германските домакинства и генериране на устойчиви търговски излишъци, което постави страната в силна финансова позиция", изтъква още изследването.
16:24 | 11.09.22 г.