В сравнение с обичайното темпо за дейностите на Европейската комисия (ЕК), 2014 г. завършва с фанфари. По-рано този месец новият председател Жан-Клод Юнкер стартира инвестиционна програма за 315 млрд. долара, предназначена да рестартира икономическия растеж в региона, пише Financial Times.
2015 г. ще покаже дали опасенията на някои ще се сбъднат. Критиците смятат, че на плана „Юнкер“ му липсват стратегическо планиране и вяра в готовността на частния сектор да прави нови инвестиции, ако европейските власти го гарантират.
Най-показателно е, че планът предлага много малко нови пари, голяма част от които бяха отклонени от друг също толкова достоен план като „Хоризонт 2020“ - програмата на ЕС за 80 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност.
Парите обаче не са проблем. Причината за това, че в Европа има толкова малко инвестиции не е липсата на пари. Рейтинговата агенция Moody’s изчислява, че към края на юни 650 компании в Европа, Близкия изток и Африка, чиито рейтинги следи, държат 1,06 трлн. долара под формата на парични средства и краткосрочни инвестиции. Сумата е само с 3% по-малка в сравнение с тази, която имаха преди година, а именно – 1,09 трлн. долара, но и с 40% по-голяма в сравнение с годините преди кризата.
Заможните компании в САЩ или са много успешни технологични компании от ранга на Apple, или такива, които държат пари в чужбина заради погрешните стимули на американската данъчна система.
За сравнение – европейските компании държат паричните си средства у дома, като са концентрирани в сектори като енергетика, автомобилостроене, телекомуникации и комунални услуги. Само тези сектори формират близо 3/4 от общата сума, а именно – 645 млрд. долара. Една четвърт – 230 млрд. долара – държат само девет европейски дружества.
Политическият риск е едно от обясненията за нежеланието на компаниите да развържат кесиите. Русия води в списъка с компаниите с най-големи парични запаси в Европа, а държавният енергиен гигант Газпром има доста причини, поради които да не харчи.
Същевременно петролните дружества от ранга на Total, BP и Statoil – третата, петата и седмата компания с най-голям размер на паричните средства, биват окуражавани от акционерите, успоредно със спадащата цена на петрола, да спестяват вместо да харчат безцелно.
Дори и фактът, че банките от ранга на Commerzbank таксуват компаниите за привилегията да държат техните пари чрез наложените негативни лихвени проценти по депозитите не принуждават предприятията да увеличат своите капиталови разходи. Например, германският производител на автомобили Daimler вместо това използва 2,5 млрд. долара от своите средства, за да запълни пенсионния си фонд.
Тогава причината, поради която европейските компании не инвестират, не е толкова защото нямат необходимите средства, а защото се затрудняват да идентифицират възможностите за растеж. Това е порочен кръг, който рискува да се запази – липсата на възможности за растеж означава липса на инвестиции, а липсата на инвестиции означава, че няма да има растеж.
Академиците от Центъра за изследвания в областта на икономическата политика (CEPR) откриха още една негативна връзка в САЩ, която също така хвърля светлина за това защо европейските компании не използват паричните си средства, за да инвестират или да назначават повече работници. Изследователите твърдят, че е налице връзка между ръста на свободните средства на корпорациите и резкия спад в заетостта в резултат на финансовата криза в САЩ и че двата фактора се дължат на очакванията на компаниите относно наличието на външна ликвидност в бъдеще.
Ако това е така, то ЕК не може да направи кой знае какво, за да промени подобни възприятия. Но ЕК не може просто така да изпадне в отчаяние. Инвестиционният план на Юнкер може да има много недостатъци, но, ако бъде насочен в правилната посока, може да бъде най-добрата възможна опция за стимулиране на растежа и заетостта.
Това означава, че фокусът на усилията трябва да бъде не само върху компаниите, които имат реален потенциал, но и към тези, които ще наемат най-много служители, когато разрастват своята дейност. Много вероятно е такива компании да бъдат намерени сред малките европейски фирми, които, според изследователите, създават непропорционално голям брой нетни нови работни места.
В момента правителствата на страните членки гледат на плана „Юнкер“ повече като на традиционна публична програма вместо като на двигател за растежа на малките и средни предприятия и заетостта. Ако наистина е така, той рискува да последва съдбата на подобни планове като този на Европейската инвестиционна банка за 180 млрд. долара. Планът може да стимулира инвестициите в страни, които нямат нужда, като например Германия, и в компании, които вече могат да си го позволят.