Руският проект за изграждане на „Южен поток“, заобикаляйки Украйна, разединява общата европейска енергийна политика, като част от европейските лидери подкрепят проекта, а друга – са категорично против.
Това коментира Reuters във връзка с последното развитие на ситуацията около газопровода. Русия доставя близо 1/3 от природния газ, който се потребява в Европа, а проекти като „Южен поток“ само бетонират доминантната роля на Москва, са опасенията в Брюксел.
Страни като Австрия, Италия, Германия и България обаче не оттеглят подкрепата си за проекта. Част от мотивите са бизнес интересите (акционери в проекта освен „Газпром“ са и германската Wintershall, част от BASF, италианската Eni и френската EDF)
Важността на „Южен поток“ идва от факта, че премахва несигурността при доставките на природен газ за Югоизточна Европа, коментира Джонатан Стърн, председател на програмата за проучвания за природен газ на Оксфордския институт за енергийни проучвания.
„Веднъж построен, това ще означава, че „Газпром“ ще изпълнява всички свои договорни отношения без да използва мрежата на Украйна“, обяснява той.
Припомняме, че все пак капацитетът на „Южен поток“ е 63 млрд. куб. метра природен газ годишно и той няма да бъде достигнат пред 2017 година. По данни на словашката газпореносна мрежа Eustream през територията на Украйна годишно до Европа се транспортират около 140 млрд. куб. метра природен газ. По тази причина и от компанията заявиха, че нямат аргументи против „Южен поток“, стига той да не се използва за замяна на съществуващите трасета.
Всъщност от години ЕС се опитва да намери нов източник на доставки на природен газ, различен от Русия, а действията на Москва по присъединяването на Крим, дадоха тласък на търсенията.
На този етап най-сигурният източник за диверсификация е Южният газов коридор, чието начало беше поставено преди няколко месеца. Той ще може да достави природен газ от находища в Каспийско море и така да намали зависимостта на Европа от Русия.
18:40 | 10.09.22 г.