Въпреки че китайските управници правят всичко възможно, за да задържат хората в страната, китайците винаги са излизали в чужбина в търсене на знания, пари и приключение.
Императорите от династията Цин са мислили, че който си тръгне, е или престъпник, или предател. Ето защо те са принуждавали всички жители на крайбрежните зони в южната част на Китай да се установят на най-малко 15 километра навътре в сушата.
Но дори и това не е можело да спре желанието за напускане. Ветроходни джонки са пренасяли търговците с помощта на мусонните ветрове до Манила, където те са разменяли коприна и порцелан за сребро. И през 19-ти век параходи са водили цели армии от "кули" (така са наричали работниците тогава) до мините и плантациите на великите европейски сили.
Днес границите на Китай са широко отворени. Почти всеки, който иска, може да получи паспорт. И китайските граждани напускат страната на тълпи: само през изминалата година повече от 100 милиона китайци са прекосили границите, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
Повечето от тях са туристи, които отново се връщат у дома. Но също така има все повече студенти и богаташи, които обръщат гръб на страната - често завинаги. Едно проучване от анализаторския институт Hurun Report от Шанхай показва, че 64 на сто от заможните китайци, това са онези китайци с активи от поне 1,6 милиона долара, или вече са емигрирали, или планират това.
Разбира се, не е ново явление най-ярките умове на Китай да напускат страната, за да учат или работят. И китайската революция е била ръководена от интелектуалци, които са учили в Европа. Новото е, че талантите напускат страната си в етапа на възстановяване и разцвет. Все повече добре образовани китайци виждат възходящата крива на следващата суперсила и въпреки това решават, че на друго място ще се чувстват по-добре.
За това си има различни мотиви. Елитът открива, че може да води доста удобен начин на живот с изненадващо достъпни цени на места като Калифорния или Австралия. От друга страна, парите не могат да ги предпазят от огромните проблеми в китайските градове: замърсяването на въздуха, безопасността на храните и недобрата образователна система. Новата политическа ера при президента Си Цзинпин събужда много надежди, но също така възбужда и много страхове, пише още The Wall Street Journal.
04:25 | 14.09.22 г.