Дебатът за това как да бъде разпределена цената за запазването на еврото често се съсредоточава върху един фундаментален въпрос, който остава неизречен, но се подразбира: "Кой все пак причини кризата?"
Една догадка: не само гърците са виновни, пише в свой материал за International Herald Tribune Джак Юинг.
В Германия обаче цари стереотип, че разпуснатите гърци са пропилели предимствата, които носи членството в еврозоната. Сред германските данъкоплатци се усеща явно негодувание, тъй като те чувстват, че от тях е било поискано да платят за греховете на гърците, както и на италианците и испанците.
Нещата, естествено, не са толкова прости. Макар да е вярно, че редица гръцки правителства носят голяма част от отговорността за кризата в еврозоната, тъй като управляваха лошо националната икономика и финанси, има още куп други виновници.
Сред тях са германските и френските банки, които отпускаха кредити на Гърция и надуха испанския строителен балон, както и европейските политически лидери, които преди повече от едно десетилетие въведоха еврото, въпреки че са знаели, че то има фундаментални дефекти.
Кръгът на виновниците за кризата в еврозоната може да включва още капризните инвеститори в облигации, които подцениха риска от гръцкия дълг още преди 2010 година.
Вина може да има и опасната им реакция дори на дребни събития, която нанесе вреди с високите цени на кредитирането на Испания и Италия, а оттам - и на техните икономики.
Други възможни "кандидати за злосторници" са банковите регулатори и националните правителства, които създадоха стимули за европейските банки да трупат държавни облигации на европейски държави.
Общественият дебат обаче изглежда се върти около културни стереотипи. Южняците са прахосници, които си живеят живота, а германците и понякога финландците, австрийците и холандците са скъперници без чувство за европейска солидарност.
Някои от тези стереотипи са по-обидни: германският канцлер Ангела Меркел дори бе представена в гръцки и италиански медии като един съвременен Хитлер.
"Играта на хвърляне на вината, която взема превес в политическия дебат в Европа, ясно показва, че трансграничното политическо сътрудничество в Европа е замразено", казва Джанкарло Корсети, професор по макроикономика в University of Cambridge.
Въпросът за вината витаеше във въздуха през последните дни, когато Меркел, френският президент Франсоа Оланд и други лидери от еврозоната се сблъскаха с вероятността Гърция да се нуждае от още помощ, освен вече получената, за да избегне неконтролирано излизане от валутния съюз.
Еврото може да изчезне, освен ако европейците не спрат да търсят виновник и не се съгласят да си поделят цената на решението, предупредиха група известни икономисти от мозъчния тръст Institute for New Economic Thinking (INET), който е финансиран от Джордж Сорос.
"Степента, в която пазарите сега наказват конкретни страни, може да е бледо отражение на национална отговорност", подчерта съветът на INET в публикуван миналия месец доклад.
Дълговата криза в еврозоната има своите корени в решения, взети през 90-те години на 20-и век, когато европейските лидери планираха единната валута. Мнозина икономисти предупреждаваха, че Европа все още не разполага с ключови елементи, необходими, за да проработи еврото, като общ европейски банков регулатор и система за подпомагане на изпаднали в затруднено положение финансови институции.
Тези недостатъци започнаха да се чувстват болезнено, когато ирландските банки започнаха да затъват през 2006 година. Ирландия бе принудена да плати сама по-голямата част от цената на спасителния план, което ускори изпадането на страната в дълговата криза, от която тя все още се възстановява.
Испания е изправена сега пред подобен проблем с банкова криза, от която не може да излезе сама.
Еврозоната не разполага и с ефективни инструменти за дисциплиниране на онези свои членове, които нарушиха определените с договор тавани на държавния дълг и бюджетния дефицит.
Тези недостатъци бяха добре известни.
19:28 | 13.09.22 г.