Съществува голяма разлика в дефиницията на понятието инфлация в контекста на различните икономически течения. Широко възприетата трактовка за това какво представлява инфлацията се базира на общите ценови изменения на стоките и услугите. Ако се придържаме към дефинициите на Европейската централна банка (ЕЦБ), „за инфлация говорим, ако е налице общо увеличение на цените на стоките и услугите, а не само на отделни продукти.” Методологията за нейното изчисление представлява формирането на т.нар. кошница/и от стоки и услуги, които домакинствата потребяват в течение на годината. Тази дефиниция беше популяризирана от икономиста Ървинг Фишър (1867–1947).
Въпреки, че съществуват множество проблеми при изчисленията, като определянето на теглата и поетапното коригиране, основният проблем е съвсем друг. Той се крие в това, че промяната на стоките и услугите не е инфлация, а следствие от нея. Ако използваме определението на икономиста Йорг Гидо Хюлсман за инфлация, то инфлацията е „…увеличаването на номиналното количество от дадено средство за размяна отвъд онези нива на предлагането му, които биха били достигнати в условията на свободен пазар”. При положение, че днес нямаме конкуренция при паричното предлагане, може да опростим дефиницията - като ръст на паричното предлагане, пише водещият на предаването Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria Владимир Сиркаров.
Инфлацията създава множество на брой и качествено различни икономически ефекти. Един от основните е повишаването на цените на стоките и услугите в определен бъдещ период и темп на нарастване. Друг ефект е преразпределянето на покупателна сила от едни групи към други, което е в основата на икономическата и социална поляризация. Инфлацията поражда кредитна експанзия, която е в основата на създаването на бизнес цикъл, следователно икономическа нестабилност. Това пък води след себе си до радикализиране на хората, което често прераства в идеологически заблуди, например търсене на изход в диктаторски режими и прочие.
Сегашната дефиниция на явлението инфлация е много притеснителна, защото разглежда само един от многото ефекти на целия процес. По този начин се маргинализират останалите ефекти и изначалната важност на промяната в паричното предлагане.
Въпросите, свързани с феномена инфлация, са по-скоро в морално-правното поле, отколкото в икономико-финансовото. Административно наложеният монопол върху паричното предлагане, налагането на законно платежно средство и банкирането с частичен резерв поставят категоричен аморален статут на държавната намеса в поддържането на проинфлационнен процес с цел задоволяване интересите на правителствената и бизнесите около тях.
За голямо съжаление, от правна гледна точка инфлацията е легална практика. Ако се върнем към Средните векове и разреждането на състава на златните монети – това е било престъпление. Днес, при стоково необезпечената парична система, инфлацията не е престъпление, напротив! В университети и медии тя се отъждествява дори като положително явление за постигането на сакралното увеличаване на съвкупното търсене, което е основен фактор за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП).
Ако обърнем внимание на разликите в мащаба, ситуацията е красноречива. Между 1066 и 1601 г. ще констатираме, че английската сребърна лира се обезценява с една трета. С други думи, за повече от 500 години английските крале увеличават паричното предлагане с коефициент 0,3. За сравнение, само за 40 години - от 1973 г., коефициентът възлиза на над 11.
Инфлацията е основният инструмент за финансиране на правителствените политики и печеленето на повече гласоподаватели. Правителствата знаят как да се борят срещу неизбежните ефекти от инфлацията. При последващия ръст при цените на стоките и услугите реакцията е лесна, намиране на виновник в лицето на капитализма и налагането на ценови контрол. Бизнесът от своя страна отчита изкуствено завишени печалби, изпитвайки сериозен проблем при последващата бизнес калкулация.
Увеличаването на паричното предлагане води след себе си преразпределяне на богатство. Това води до борба кой първи ще достигне до новите пари и ще има привилегията да използва тяхната пълна покупателна сила. Първите, които получат новите пари, ще имат възможността да потребяват повече стоки и услуги от преди. Количеството на наличните стоки и услуги обаче не се е променило, следователно ценовите равнища неминуемо ще се повишат в даден период от време. Колкото по-късно новите пари достигнат до теб, което може въобще да не се случи, толкова по-ниска ще е тяхната покупателна сила. Колкото по-назад си по веригата, толкова повече покупателна сила ще загубят твоите налични пари, досегашни спестявания, поради повишените ценови нива. Този ефект е кръстен на своя изследовател - ирландският банкер и икономист Ришар Кантион (1680-1734).
Обобщението на същността и ефектите от инфлацията може да се направи чрез думите на икономиста и журналист Хенри Хазлит (1894-1993):
„Инфлацията не е някакво голямо природно бедствие, което ни сполетява изведнъж като земетресение, изригване на вулкан или наводнение, нито е някаква икономическа катастрофа, за която няма конкретен причинител. Тя е нещо, което ние създаваме чрез нашите собствени действия. Ако искаме да ограничим вината, може да се каже, че инфлацията е нещо, предизвикано от действията на нашите политици, нашите държавни чиновници. Но нашите политици действат по този начин просто защото искат да бъдат избрани или преизбрани. Те отговарят на исканията или предполагаемите искания на мнозинството от избирателите.”
С най-голям риск от загуби вследствие на инфлацията са хората с фиксирани доходи. Тези, които са сключили дългосрочни договори за парични плащания преди настъпването на инфлацията. Използва се изразът с най-голям риск, защото времето за проявление на инфлацията върху ценовите равнища на стоките и услугите не може да се прогнозира с точност. В групата на хората с фиксирани доходи попадат пенсионерите, притежателите на облигации и кредиторите като цяло. Разбира се, и всички, които държат кешови наличности.
На обратния полюс са правителствата и близките до тях бизнеси, които имат възможността първи да използват новосъздадените пари. Когато паричното предлагане е под монополния контрол на правителството в лицето на централната банка, тогава ефектите от инфлацията са много по-силни. Тази силно инфлационна среда се развива паралелно с възможността за износ на инфлация отвъд пределите на националната държава, феномен, който може да се нарече паричен империализъм.
Анализът е публикуван на стайта на Brain Workshop Institute.
03:54 | 14.09.22 г.