Ден след изборите, когато вече е ясно, че ГЕРБ има категорична победа, но все пак трудно ще състави самостоятелно правителство, идва време да се види кой с кого може да управлява държавата. В настоящата ситуация от управлението се очаква ни повече, ни по-малко преодоляване на икономическата криза и размразяване на спрените европари.
На този етап от разпределението на мандатите става ясно, че вероятно партньор на Бойко Борисов ще стане Синята коалиция. Сред вариантите за управление е и РЗС, но попадането им във властта би придало нотка разочарование сред десните избиратели. Причината за това е, че ще се получи размиване на отговорност – нещо от което самият Борисов твърди, че иска да избяга.
Освен това управление във вариант Бойко Борисов – Иван Костов – Яне Янев би държало на нокти цялата страна, тъй като и тримата лидери са достатъчно резки и преми, за да не носят негативи от чужди грешки. Така при всяко изостряне на коалиционните разговори ще стои въпросът дали мнозинството е устойчиво.
По-съществен обаче е въпросът за икономическите платформи на партиите, които ще попаднат в бъдещото управление. Един бърз поглед върху тях показва силно припокриване на вижданията на ГЕРБ и Синята коалиция, докато РЗС остава далеч от дясното, с неясни послания, цели и приоритети. Основна причина за отсъствието на такива е начинът, по който партията на Янев се позиционира в общественото мнение – с основен приоритет за изкарване на Ахмед Доган от властта.
Сравняването на политическите програми на ГЕРБ и Синята коалиция показва редица паралели. Основен приоритет и на двете е възможно най-бързото влизане в рамките на валутния механизъм ERM2, който е известен като „чакалнята пред еврозоната“. Представителите и на двете движения прогнозират и разчитат на окончателно въвеждане на еврото в края на мандата си, или около 2013 година.
Ключов момент, който сближава позициите вдясно, е желанието за намаляване на осигурителните прагове и смъкване на осигуровките с 5 процентни пункта. Важно място и за ГЕРБ, и за Синята коалиция заема категоричното желание за намаляване на преразпределителната роля на бюджета и ограничаването на лицензионните режими.
Двете партии припокриват платформите си в още няколко направления – намаляване на бюрократичните процедури, свиване на държавната администрация и закриване на неефективни ведомства. На този етап е ясно, че и хората на Борисов, и хората на Костов и Димитров смятат да закрият няколко от досегашните министерства – това на държавната администрация и административната реформа, на бедствията и авариите и на европейските въпроси.
Говори се за премахване на вицепремиерския пост, отговарящ за разпределението на еврофондовете, който досега бе ръководен от Меглена Плугчиева. Очаква се също така свиване на държавната администрация по отношение на заместник-министрите, заместник-областните управители и политическите кабинети в министерствата.
Всичко това се очаква да доведе до свиване на разходите в държавния сектор, а заедно с предвидените публично-частни партньорства може да се стигне до освобождаване на допълнителен капитал. Приходи за държавата пък се очакват по посока на планираното от ГЕРБ сливане на информационните системи на НАП и митниците, което се подкрепя от Синята коалиция. Такива ще са нужни с оглед недопускането на бюджетни дефицити през следващите години, тъй като това би поставило под въпрос членството на страната ни в еврозоната.
Двете партии също така се обявиха за ускорени процедури по връщане на ДДС. Общите им виждания по въпроса за този данък обаче спират дотук. Докато от ГЕРБ са категорични, че ставката на данъка не трябва да се променя, както и че не трябва да се прибягва до диференциране на ДДС и понижаването му за някои сектори, от Синята коалиция настояват за смъкване до 18 на сто, както и по-ниски ставки за лекарствата.
Сблъсък на идеи има и по още един ключов въпрос – дали страната ни трябва да поиска помощ от Международния валутен фонд. От ГЕРБ настояват за незабавни разговори и подписване на предпазно споразумение по подобие на повечето държави от региона, докато от Синята коалиция искат това да стане единствено в краен случай.
Сините предлагат и цял пакет от отстъпки и стимули за млади семейства, покупка на първо жилище, освободена от ДДС и други подобни идеи, които обаче засега не са били коментирани от екипа на ГЕРБ. Това обаче са по-скоро детайли, които със сигурност биха подлежали на преговори.
Колкото и да са близки програмите на сините и на ГЕРБ, пред тях съществува един огромен риск – рязко влошаване на бюджета и тежки изисквания на МВФ за отпускане на заем за страна ни. Ако се върнем назад, ще видим, че Фондът отпуска точно толкова средства, колкото прецени, че ще са нужни за стабилизиране на икономиката, а не толкова, колкото би се искало на министрите от закъсалата държава.
В такава ситуация пред страната ни биха били поставени сериозни изпитания за съкращаване на разходите, а подобен вариант още не е обсъждан публично от двата икономически екипа. Практиката на съседните страни показва, че в такива случаи данъците тръгват нагоре, а пенсиите и публичните заплати – надолу. Само по себе си това ще изложи правителство, в какъвто и формат да е то, на силен обществен натиск.
Опасността от такива развитие на ситуацията трябва да накара ГЕРБ и Синята коалиция да помислят и върху алтернативни варианти. Всъщност това те трябва да направят независимо от всичко. Тъй като в момент на криза програмите на двете движения са съсредоточени по-скоро върху разходната част на бюджета. Проблемите обаче са основно на друго място – в приходите. А по този въпрос сякаш все още консенсус между сините и ГЕРБ няма.
07:49 | 11.09.22 г.