fallback

„Разходите“ за изборите задълбочават финансовите рискове за България?

Новото правителство ще бъде изправено пред трудни задачи за намаляване на разходите и възвръщане на доверието на инвеститорите

16:28 | 10.06.09 г.
Автор - снимка
Създател

Разходите на българското правителство в подготовката за националните избори на 5 юли застрашават да доведат до бюджетен дефицит, който ще застави страната да търси помощ от МВФ, който да й помогне да запази фиксирания курс на лева спрямо еврото, пише Ройтерс.

В опитите да се справи с ниския си рейтинг и общественото недоволство от неуспеха с борбата с корупцията и икономическите реформи правителството, водено от социалистите, се опита да си „откупи“ пропуските с повишения на пенсиите и нови строителни проекти през последните месеци, пише изданието.

За целта обаче то ще използва пари, събирани от бюджетния излишък през годините, и ще намали резервите в чуждестранна валута, които поддържаха фиксирания курс на лева спрямо еврото и осигуряваха на страната известна защита срещу глобалните финансови сътресения.

Натискът върху фиксирания курс на лева идва и от възможната девалвация в Латвия, която е изправена пред двуцифрено свиване на икономиката. За да запази курса България може да прибегне до помощ от МВФ, смятат икономисти.

„Моментът, в който някоя от фиксираните (към еврото) балтийски валути се срине, инвеститорите ще престанат да виждат разлика“, смята Симеон Дянков, главен икономист в Световната банка. „От тази гледна точка една сделка с МВФ ще се превърне в необходимост“, добавя той.

Той смята, че такава необходимост ще стане още по-вероятна през октомври, когато се ревизира бюджетът на страната, който по последни данни върви към дефицит.

За момента икономистите са на мнение, че досегашната отговорна фискална политика на България й осигурява известна защита, но следващото правителство ще трябва да приложи спешни мерки за ограничаване на публичните разходи и възвръщане на сигурността на инвеститорите.

„България има същите икономически дисбаланси като Латвия“, казва Ларс Кристенсен от Danske Bank. „Единствената разлика е, че обществените финанси разполагат с по-голям буферен резерв, което малко успокоява нещата. Но въпреки това (правителството) вече не може да стои спокойно и да не взима никакви мерки.“

Подобно на Латвия България има висока експозиция към глобалния недостиг на капитали поради своя двуцифрен дефицит по текущата сметка, който я прави зависима от външни капиталови постъпления, за да оцелее.

Евентуален бюджетен дефицит допълнително ще засегне достъпа на частния сектор към финансиране, ще доведе до увеличаване на корпоративните фалити и покачване на ръста на безработицата.

Редица чуждестранни производители и инвеститори в имоти спряха дейност поради намаляващото търсене, което изправи цели градове в страната пред ситуация на растяща безработица.

Помощта от МВФ би повишила доверието

Изданието цитира бившия заместник-министър на Финансите Красимир Катев, който казва, че страната ни се нуждае от възвръщане на доверието, което прави осигуряването на кредит от МВФ от жизнено значение.

Както и други държави от Източна Европа през изминалото десетилетие България процъфтяваше благодарение на евтините кредити и сега се огъва под тежестта на натрупаните кредити, пише Ройтерс.

Обемът на чуждестранните заеми в частния сектор е над 90% от БВП.

Въпреки това пораженията от кризата досега не се били толкова болезнени както в Латвия или в Унгария, и двете от които вече поискаха помощ от МВФ.

Делът на необслужваните кредити се покачи, но все още остава сравнително нисък, като към края на март той е 3,1%. Потреблението спадна, но ресторантите са все още пълни, а по-заможните продължават да планират своите почивки.

Въпреки това икономиката се очаква да се свие с 2% тази година, след като растеше с над 6% през последните 3-4 години.

Всички политически партии обещават, че ще се борят за валутния борд, който за много българи означава гаранция за икономическа стабилност след кризата през 1997 г., която доведе до краха на една трета от банките. В резултат на това тогава бе въведен фиксираният курс на лева.

Управляващата коалиция обаче не успя да създаде убедителни решения за фискалната политика в отговор на понижаващите се данъчни приходи в условията на рязък икономически спад, коментират икономисти.

Миналата седмица правителството реши да намали министерските заплати с 15%, след като вече бе ограничила обществените разходи до 90% от планираната сума. Икономистите обаче определиха хода като популистки и казаха, че са необходими намаления от още 13 до 15% от заплануваната сума.

През последните месеци икономическото министерство поръча 15 нови автомобила, а социалният министър похарчи 8 600 евро за самолетен билет за министерско пътуване до Корея, което е равностойно на сумата, която един пенсионер получава в продължение на осем години, припомня изданието.

Правителствените разходи се покачиха с 22% на годишна база между януари и април, докато приходите се понижиха с 5%. Бюджетът все пак отчете минимален излишък, но за 2009 г. се очаква дефицит в сравнение с излишък от над 3% за последните няколко години.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:20 | 10.09.22 г.
fallback