В езика на българските политици преобладава декламаторският тон на изказванията, идеологизира се всичко, за което се говори, демонстрира се повишена критичност, но не и самокритичност. Това са част от изводите на наблюдение върху езика на българските политици, направено от студенти филолози в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и техни преподаватели.
В речта на политиците ни се допускат закачки и прояви на хумор, които невинаги са уместни, както и се претендира за абсолютна истина, са други изводи от наблюдението.
Преди пет години след дискусии в часовете по езикова култура и лексикология студентите решават да създадат електронен корпус със записи на политическата и телевизионната журналистическа реч. Източници на изследването са записи от преки наблюдения на парламентарните заседания и изказвания на българските политици в предавания и техни интервюта.
Надежда Сталянова, преподавател в Катедрата "Български език" в СУ обобщи основните езикови стратегии на политиците у нас, преди всичко на управляващите. "Българският политик, когато говори, преувеличава всичко, в политическата реч у нас всичко е преди всичко, то е максимално, изключително. Всичко се "стартира" и така е вече 20 години. В новините от 20 години насам слушаме за стартиране, а новина за приключване, за финализиране - няма", посочи Сталянова.
Изследването показва, че в българската политическа реч се наблюдава много ирония, метафоричност, често употреба на риторични въпроси и отклонения от конкретната тема. Речта на българските политици рядко е интригуваща, тя по-често е еднообразна и монотонна, наситена е с много клиширани думи и изрази, посочи Сталянова.
Тя допълни, че това са думи и изрази като "отговорност, търсене на политическа воля, политическо решение, приоритети, прозрачност, реалност, визия, хармонизиране, ангажимент", като тяхната свръхупотреба води до губене на конкретното значение, те са пълнеж и представляват само едно насищане на политическия текст.
11:31 | 07.09.22 г.