В. Стоянов: Да превърнем България в дестинация за качествено образование

Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски" и е специализирал Право на Европейския съюз и международни икономически организации в Германия, Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор и сектора на недвижимите имоти. Член е на Контролния съвет на СДС, като е и съветник на Мартин Димитров.

- Г-н Стоянов, кои са неизползваните възможности на българската икономика според СДС?

Много са, но ще акцентирам върху един от тях. През територията на България минават няколко от 10-те паневропейски транспортни коридора, сред които са Коридор №8 и Коридор №10. Географското положение само по себе си обаче не е нищо без изградена качествена инфраструктура по съответните трасета. Какво имам предвид?

Коридор №10 е в направление север-юг и, минавайки през Западна България, свързва Егейско море с Централна и Западна Европа. Заради неизградената магистрала „Струма“ и несъществуващия „Дунав мост 2“ обаче огромни търговски потоци заобикалят България, за да минат стотина километра западно през териториите на Република Македония и Сърбия, където наистина има качествени пътни и железопътни връзки по поречията на Вардар и Морава...

Подобно е и положението с Коридор №8, който е в направление изток-запад и свързва Адриатическо с Черно море. По него България дори не е изградила магистрала „Тракия“, а да не говорим, че правителството не прави нищо за довършване на железопътната връзка с Македония.

Резултатите са огромни пропуснати ползи за страната ни, тъй като огромната част от търговските потоци минават на стотина километра южно по протежение на Северна Гърция по трасето, познато още от римско време като Вия Егнация. Това са само два конкретни примера, които показват и липсата на стратегическо мислене в България...

- Кой тогава е основният приоритет, който СДС ще преследва при попадане в следващото правителство?

Няколко са основните принципи, залегнали в икономическата програма на СДС. Мога да откроя три от тях: ниско облагане, добра инфраструктура, малко правителство. В сферата на данъците и осигуровките имаме няколко предложения – настояваме за намаляване на ДДС до 18%, за премахване на данъка върху дивидентите, за облагане на едноличните търговци с 10%, вместо със сегашните 15%.

Лично аз смятам, че е удачно едно съществена редуциране на местния данък при прехвърляне на недвижими имоти и автомобили на 1%, при сегашни граници, определени законово между 2% и 4%. По отношение на патентните данъци може да се даде избор на субектите, облагани по този ред, или да преминат на облагане по общия, или да продължат да плащат патентен данък.

Трябва да има и едно намаляване в цените на винетните такси. Не може гражданите да плащат толкова много за винетки, а насреща да получават некачествени пътища! Би трябвало да има реципрочност между заплащаното към държавния бюджет и услугите, предоставяни от държавата.

По отношение на акцизите – настояваме за придържане към най-ниските акцизни ставки на Европейския съюз, но също така смятаме, че България по-активно трябва да се намеси в определяне на акцизната политика на ЕС, а не просто да следваме вече спуснати стандарти и ставки.

- Каква е позицията на СДС относно размера на осигуровките?

Що се отнася до осигуровките – ние се обявяваме срещу увеличаване на осигурителните прагове и ще работим за пълното им премахване. Наред с това смятаме, че абсолютния размер на социалните осигуровки трябва да бъде значително редуциран – до не повече от 20% от работната заплата, като същевременно се разшири втория (капиталовия) стълб на пенсионно-осигурителната система.

- Под каква форма смятате за най-удачно развитието на инфраструктурата и одобрявате ли наливането на частен капитал в публичните проекти?

Частният капитал е значително по-ефективен, включително когато се касае за изграждането на инфраструктура. От тази гледна точка мисля, че е време за привличане на частни инвестиции към българските пътища, летища, пристанища... Конкретен опит, при това положителен, имаме с концесионирането на летищата в Бургас и Варна, които в момента се управляват от международен летищен оператор. В този случай държавата може само да спечели! И за двете аерогари например бяха приети програми за цялостна реконструкция, броят на пътниците се увеличи, бяха пуснати нови линии.

Разбира се, държавата печели от годишното концесионно възнаграждение в размер на около 20% от приходите на оператора плюс първоначално възнаграждение от 3 млн. евро – при това без да прави никакви инвестиции и да поема каквито и да е финансови ангажименти.

Този опит може да бъде пренесен и върху други летища. В края на миналата година обаче се провали концесията на летище Русе (Щръклево). Голям потенциал за карго летище има това до Горна Оряховица. Успешни проекти с частен капитал биха могли да са и летищата край Видин, Търговище или Стара Загора. Т.е. в този сектор страната ни има значителен неоползотворен потенциал.

- Инвестиция в образование или инвестиция в инфраструктура в условията на настоящата криза?

Инвестиции в образователна инфраструктура (смее се). Не мисля, че едното трябва да е за сметка на другото. Модерната икономика е немислима без адекватно образование... Най-важното е да се разбере, че както инфраструктурата, така и образованието не трябва да се схващат като нещо непременно държавно. Дадох пример с навлизането на частния капитал в инфраструктурните проекти. Нещо подобно може да се случи и в образованието.

Така например в Закона за висшето образование /§4 от допълнителните разпоредби/ се съдържа забрана за откриване на „поделения“ на чуждестранни висши училища в България. Това е причината в страната ни да няма поделения на университети като Харвард и Оксфорд напр. За сметка на това хиляди наши граждани предпочитат да следват в чужбина, включително във филиалите на чужди университети в съседна Гърция. Това е огромна загуба за страната и националната ни икономика!

Представете си България като дестинация за качествено образование. Всички знаем каква е ролята на Американския Университет за Благоевград например. А сега си представете, че подобни висши училища има и в други градове в страната. Пропуснатите ползи за нас са огромни...

Трябва да се отбележи, че при промяна на Закона за висшето образование в упоменатата част, за държавата не би възникнал никакъв финансов ангажимент. Чуждите учебни заведения сами биха носили риска от навлизане на местния пазар, а наред с това би се създала и по-конкурентна среда в сферата на образованието. Така отпадането на една-единствена законова забрана може да има огромен положителен ефект за образователната система и стопанството ни. Защо да не превърнем България във водещ университетски център!

- С коя от политическите сили виждате най-големи сходства при определянето на приоритетните области за инвестиции?

На този етап само с ДСБ. До дни ще сме съгласували окончателно програмите на двете партии.