Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски" и е специализирал Право на Европейския съюз и международни икономически организации в Германия, Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор и сектора на недвижимите имоти. Член е на Контролния съвет на СДС, като е и съветник на Мартин Димитров.
- Адекватни ли са действията на правителството за намаляване ефекта на кризата?
В последните месеци на 2008 г. ударно бяха похарчени около 4,5 млрд. лв. без особен ефект. Става дума за огромни харчове, част от които са меко казано съмнителни. Беше увеличен напр. капиталът на т.нар. Българска банка за развитие, която управляващите създадоха миналата година чрез преобразуване на Насърчителна банка. Съвсем наскоро излезе новината за учредяване на Национална Компания Индустриални Зони (НКИЗ) с бюджет от 100 млн. лв. Едновременно с това широко се прокламира абсурдната идея за изграждане на държавни голф игрища с парите на данъкоплатците!
Една от предлаганите мерки за “стимулиране” на икономиката е тази за изграждане на индустриални паркове с бюджетни средства. Трябва да се отбележи, че през последните две десетилетия в България са изградени само няколко индустриални зони, като повечето не са изцяло запълнени с предприятия въпреки значителната инвестиционна активност в страната през последните години. От тази гледна точка не е ясно какво кара правителството да смята, че подобни проекти въобще могат да представляват интерес за предприемачите, особено като се има предвид, че редица бизнес проекти се замразяват от частните инвеститори. Най-пресен случай е този с добилото вече легендарна известност металургично предприятие на австрийската компания “Фьост Алпине”...
Друг е и въпросът, че никой не е представил на обществото какъвто и да е анализ относно разходите за построяване на индустриални паркове, локациите им, както и дали въобще някой инвеститор е проявил интерес към изграждане на предприятия в подобни зони.
По всичко личи, че в случая за пореден път ставаме свидетели на една недобре обмислена идея, пусната в публичното пространство, която въобще няма да се реализира, още по-малко с парите на данъкоплатците.
Примери в насока харчове са огромни. Тези дни напр. стана ясно, че Агенция по вписванията е закупила нова сграда в София за значителна сума, надвишаваща (по оценки на експерти) два до три пъти пазарните. Истината е, че правителството стана абсолютно неконтролируемо, особено през последните месеци от мандата си...
- Споменахте Българска банка за развитие. Тя явява ли се кредитор от последна инстанция и в този смисъл – централна банка?
Т.нар. Банка за "развитие" е един абсолютно погрешен проект. Характерна черта на пазарната икономика е обстоятелството, че с рисково финансиране се занимава частният сектор, защото няма нито икономически резон, нито логика държавни служители да финансират частни фирми с парите на гражданите.
Един от първите въпроси, които възникват, е защо трябва да има държавна банка при положение, че в България съществуват над 30 частни, които при това функционират наистина успешно. Ролята на банките като финансови посредници е да дават кредити и те се специализират именно в измерването на риска и в оценяване на добрите бизнес идеи. Държавата, в лицето на нейните чиновници, няма как да развива такава дейност. Най-малкото – не й е това работата. В тези условия, идеята за създаване на държавна банка и насочване на средства към „приоритетни отрасли” няма как да не създаде асоциация със злоупотреби, корупция и неефективност.
Питаме и следното: кого би финансирала тази институция? Най-вероятно този, който не е с достатъчно рентабилен бизнес и няма възможност да получи финансиране на пазарен принцип, и който в същото време е приближен до властта. Не е ясно как държавната банка ще решава да даде кредит на дружества, на които други банки са отказали. След като една бизнес идея не може да спечели доверието на финансови експерти, защо трябва да се подпомага от държавата? Когато публична институция раздава пари, винаги възникват подозрения за политически натиск и опасения за корупция. Неизбежно изникват и асоциации за наливане на пари в близки до тройната коалиция „обръчи от фирми”.
- Грешка ли беше намаляването на минималните задължителни резерви (МЗР) от Българска народна банка?
Напротив. Смятам, че намаляването на МЗР беше един удачен и навременен ход на Българска народна банка. В този контекст БНБ се оказа доста по-адекватна в действията си от правителството. На практика МЗР са квази данък, който търговските банки внасят, за да отпускат кредити. Чрез намаляването на МЗР БНБ фактически намали данъчната тежест за банковата система, оставяйки й ресурс, който да подкрепи националната икономика. Подобен би трябвало да е и подходът на правителството, т.е. да бъдат намалени данъците и осигуровките, вместо да бъдат увеличавани.
Наред с това е мислимо едно допълнително редуциране на МЗР от сегашните 10% на 8%, което би освободило допълнителен ресурс за търговските банки в размер на около 1 млрд. лв.
- Защо не е подадено искане за влизане в ERM II (европейския валутен механизъм, предшестващ влизането в еврозоната) или имаме неофициален отказ и поради това не сме подали?
Това питаме и ние. ERM II е механизъм за поддържане на валутния курс в определени граници и е първата необходима стъпка към евентуално влизане в еврозоната. Всяка страна трябва да поддържа ERM II поне две години преди въвеждането на единната валута. Формално България не изпълнява само един от Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната, а именно инфлационния. За съжаление, страната все още не се е присъединила дори към системата на разменни курсове на европейски валути (ERM II), а датата на присъединяване към еврозоната на няколко пъти се отлага.
Въпреки многократно прокламираните през последните години уверения от страна на управляващите за бързо възприемане на еврото, правителството всъщност не прави нищо за постигане на тази цел. Точно обратното – една от основните причини за относително високите нива на инфлация през последните години са именно ударните харчове на правителствата с участие на БСП, НДСВ и ДПС.
23:40 | 07.09.22 г.