Иван Костов има висше образование по политикономия от ВИИ „Карл Маркс" (УНСС), по-късно завършва и специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“ в СУ Климент Охридски. През 1983 защитава дисертация на тема „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера“ за научна степен кандидат на икономическите науки. През 1992 година става доцент в катедра Теория на пазарното стопанство на Стопанския факултет.
Костов е министър-председател на България в 84-то правителство (1997-2001). Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г., а от 2004 — на партията Демократи за силна България (ДСБ).
- Г-н Костов, какво породи притеснението Ви и констатацията, която отправихте, че хората губят парите си за пенсии, а никой не го споменава като проблем?
За първи път повдигнах въпроса за проблемите на пенсионните фондове на 11 септември. От тогава до сега основният борсов индекс SOFIX падна 3 пъти – от над 950 на по-малко от 330 пункта. Не са взети никакви мерки срещу това, не е направено каквото и да било.
- Вие говорехте за промени в регулацията на пенсионните фондове. Какво точно предлагате с оглед защита на вложителите?
Преди да се говори за пенсионните фондове, трябва да се обърне внимание на следния въпрос – има ли средства, с които БФБ да бъде възстановена или поне да бъде спрян спадът на основните индекси.
- Какви са според Вас тези средства? Нужна ли е намеса на държавата?
БФБ е собственост на държавата – фактически най-големият пакет е собственост на Министерство на финансите. От тази гледна точка да се питаме редна ли е намеса на държавата е нелепо – аз считам за безспорно, че държавата носи отговорност за състоянието на борсата.
Дали ще се търси начин за друга структура на търговията, например чрез продажба на друга борса, чрез интеграцията с чужда борса, е въпрос на собственика. От това съвършено начално ниво трябва да се търси начин за стабилизация. Възможно е отговорът на проблемите да се окаже много прост – поради малкия брой котирани фирми в България и поради слабата борсова търговия може да не е възможен оздравителен процес.
Една борса с много слаби участници и обороти може много лесно да стане плячка на всеки един по-голям външен инвеститор. Грубо казано, тя може да бъде изманипулирана много лесно.
- Означава ли това, че трябва да се търсят нови емитенти? В настоящия момент на криза едва ли желаещите за излизане на пазара биха били много.
Аз казвам, че собственикът на борсата първо трябва да си зададе този основополагащ въпрос, след което да бъде отворен за всякакви идеи. Дори и това трябва да се дискутира в крайна сметка. Трябва да се тръгне от самото начало и собствениците на борсата, в лицето и на държавата, да си дадат сметка за проблемите.
- Удачно ли е тогава основният акционер в БФБ да бъде държавата?
Основателно е да си зададем този въпрос, тъй като държавата не прави абсолютно нищо, за да стабилизира борсата. Ако не се лъжа, делът на държавата е около 40 на сто от капитала на борсата. Може да се окаже обаче, че тя не е правилният собственик и тогава да се потърси друг, частен инвеститор или друга борса. Спомням си, че когато това се обсъждаше преди време, доста сериозни борси проявиха интерес към нашата и имаха желание да закупят собствеността. Ако такава сделка беше осъществена, тогава чисто хипотетично, ситуацията можеше да изглежда доста по-различно.
- Единствено в управлението на борсата ли виждате причините за драстичния спад на индексите?
Сред другите големи условия за сегашното състояние трябва да се има предвид едно много важно нещо – банките дават по 9-9,5 на сто лихва по депозитите. Кой голям инвеститор, притежаващ примерно над 100 хил. евро, ще предпочете борсата пред банковия депозит. Тук вината е изцяло на правителството.
Погледнете лихвите. Те са изключително високи и разбиват конкуренцията между самите компании на борсата. Те обикновено са взели кредити, чието обслужване става все по-трудно. Моят съвет – аз казвам на дружествата – начислете дивидент, това е най-простият и стар начин за подкрепа на акциите. Отговорът на компаниите обаче е следният: нямаме печалба.
Кажете, как да имат печалба, при положение че тя се изсмуква от високите лихви и лошата конюнктура. Заради високите лихви се получава прегрупиране на капитала – вместо да отива във фирмите и за дивиденти, той отива в банките за плащане на лихви.
Другото нещо, за което трябва да се замислят фирмите, е капитализирането на печалбата. Когато всички видят, че акциите ти са подкрепени, то те трябва да вървят нагоре. Отговорът отново остава такъв – печалбата е стопена заради високите лихви.
- В какво точно се състои вината на правителството, все пак мерките по защита на депозитите бяха копирани от правителствата на другите държави в ЕС?
Правителството рязко измени баланса в полза на банките. То даде гаранции за депозитите до 100 хил. лв., с което насочи много пари към тях. На второ място правителството оказа вербална подкрепа, заявявайки, че ще подкрепи всички банки, които са в затруднение. Намесата беше вербална, но се прилага на практика – правителството депозира средства и спасява банки. Това става далеч от очите на обществеността.
При такова положение кой ще е този инвеститор, който ще предпочете да иде на борсата, а не в банките? Просто банките получиха силна защита за сметка на борсата.
- Съзирате ли проблеми за самите банки от конкуренцията, която наблюдаваме при депозитните продукти?
Разбира се. Съществува огромен проблем – правителството прави банките безотговорни. То на практика им казва „взимайте и давайте колкото искате“. Банките са лишени от отговорност към вложителите, те могат да обявят дори 10% лихва. Е как тогава да искаме отговорност от банките, след като правителството им изтръгва най-важната функция – тази на измерването на риска.
- Какво трябва да направят самите фирми, листнати за търговия, за да върнат доверието?
Някои мажоритари дадоха много лош сигнал към инвеститорите в условията на спад. Холдинг Пътища разпределя огромна премия за своя собственик, при положение че компанията се декапитализира. Това е тотално незачитане на малкия инвеститор, защото ако малкият акционер имаше възможност да защити интереса си, то той едва ли точно в този кризисен момент би разрешил начисляване на подобни премии.
Често самите фирми разбиват авторитета на борсата, преследвайки арогантно поведение спрямо малките акционери. Тук идва ролята на Народното събрание – то трябва да разгледа нивото на защита на малките акционери. Поне за търгуваните на борсата компании защитата на малките инвеститори трябва да се повиши, за да може купувачите да получат стимул.
Ако имате пенсионен фонд и придобиете дял от дадена компания, веднага се превръщате в малък акционер. Как е защитен интересът ви, например ако сте придобили дял от Холдинг Пътища? Никак. Вие се превръщате в лесна плячка на едно арогантно ръководство.
- Все пак каква роля трябва да играе държавата на капиталовия пазар в настоящия кризисен момент?
Директната, пряка защита може да стане чрез закупуване на акции. В момента на правителството няма да му струва нищо да подкрепи борсата. Нищо. При тези нива на търговия, нищо не е по-лесно от това, борсата да получи защита, било чрез Насърчителна банка, било чрез Сребърния фонд.
Разбира се, в тази насока трябва да се действа съгласувано. Подкрепата трябва да бъде за тези емитенти, които са защитили правата на малките акционери, които изплащат дивидент, които са капитализирали печалбата си. Парите, дадени в тяхна подкрепа, няма да бъдат загубени. Сигурен съм, че акциите, които бъдат подкрепени, няма да паднат под нивото на подкрепа и държавата ще получи печалба.
Спасяването на борсата трябва да бъде комплексно. То в никой случай не е функция на брокерите или на инвеститорите, които оперират на нея.
- Виждате ли към момента държавни дружества, които са подходящи за приватизация през борсата? Приемате ли за удачен вариант на емитиране на нови емисии с цел връщане на интереса на инвеститорите?
В настоящия момент въпросът не е кой да излезе да пусне допълнително акции, защото това ще свали още цените и борсата ще продължи да се движи надолу. Трябва да се търсят мерки по посока насърчаване на търсенето, а не на предлагането. Важно е кой ще отиде да купува, а не кой ще продава.
Да погледнем към петролния пазар у нас. През последните месеци петролът регистрира мощни спадове, какво отражение очаквате да има това в България?
Върху Лукойл трябва да се оказва обществен натиск, това трябва да се прави и спрямо вносителите. Всички те държат високи цени и обществото трябва да им окаже натиск да смъкнат цените. Поне тази полза от кризата трябва да извлечем.
Същата е ситуацията и при пазара на хляб. Цената на зърното пада, а нагоре по веригата нищо не се променя.
- Съзирате ли картелно споразумение на пазаритена горива и хляб?
Категорично може да бъде зададен този въпрос. Не мога да бъда сигурен, че има картелни цени, но може да бъде проведено разследване.
- Каква оценка поставяте на бюджета, които е предложен от правителството? Изпълнима ли е приходната част от него?
Да, категорично смятам, че приходната част на бюджета е осъществима. Дори при нулев или отрицателен растеж и огромните буфери, които са заложени в бюджета, сериозни сътресения не се очакват. За съжаление обаче бюджетът ще действа про-кризисно, в посока увеличаване на нейното действие. С една дума ще задълбочава кризата.
- Като цяло адекватен ли е бюджетът според Вас?
Категорично не. Той беше разработен преди правителството да признае за наличието на криза, въпреки че ние от доста време предупреждаваме за нейното присъствие.
- При това положение какъв икономически растеж предвиждате?
Най-вероятно в средата на следващата година вече ще бъдем в рецесия.
- Вярвате ли, че това може да стане точно преди изборите? Не очаквате ли Тройната коалиция да увеличи разходите с цел стимулиране на растежа и отлагане на рецесията?
Няма механизми за това, няма способност да се реализират подобни разходи според законовите разпоредби. Няма как да изхарчим 4 млрд. лв. сега, проблемът е още с парите от миналата година, които не можаха да бъдат изхарчени от правителството по правилата. Какво остава тогава за по-крупни суми.
- Това означава ли, че преди изборите фискалната политика ще бъде нарушена?
Неминуемо ще стане така. Злоупотребите ще бъдат осъществени, корупционните механизми ще запазят действието си. Така че без нарушения няма да се мине.
20:10 | 13.09.22 г.