Националният иновационен фонд ще разполага с минимален бюджет от 5 млн. лева за следващата година, с който ще могат само да се обслужат плащания по старите договори, обяви директорът на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Станимир Бързашки.
Има възможност евентуално след средата на следващата година да се отпуснат допълнителни средства, за да могат да се проведат следващите сесии на фонда за финансиране на проекти за насърчаване на иновациите.
Намалените средства във фонда обаче могат да бъдат компенсирани чрез разработването на подобна процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Конкурентноспособност“, поясни Бързашки, цитиран от БТА. Като пример той посочи в обсега на досегашната подкрепа по програмата да се включат не само стартиращите иновативни предприятия, а всички фирми с подобна дейност.
На заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма, което ще се състои в края на ноември, ще бъде предложено одобрението на такава процедура.
За тази година заради финансовата криза фондът не е разполагал с поисканите 20 млн. лв. и практически плащането на дейностите по над 140 проекта е ставало за сметка на средства от бюджета за 2008 г., които са превеждани на фирмите срещу авансови банкови гаранции, обясни Бързашки.
Интернационализация на предприятията
Агенцията е в процес на реализация на проект, насочен към подпомагане на интернационализацията на предприятията, който ще се финансира по оперативната програма. Предвижда се по този проект за следващите 3 години да бъдат осигурени 27 млн. лв. за подкрепа на българските фирми в международната търговска дейности и контакти, участие в международни изложения, организиране на търговски мисии.
Целта на проекта е да помогне на малкия и среден бизнес да преструктурира контактите си и търговските дестинации. Очаква се агенцията да обяви обществени поръчки по проекта и от януари да започне изпълнението на заложените в него мерки.
Проектът предвижда още агенцията да подготвя за бизнеса секторни анализи и стратегии за развитие с методология за промоция на продуктите на фирмите.
ОП „Конкурентноспособност“
От обявените през октомври 2008 г. процедури за подбор на проекти по приоритетни оси 1 и 2 на оперативната програма към момента са сключени общо 404 договора с размер на предоставена безвъзмездна помощ от над 222 млн. лв.
По процедурата за подкрепа за внедряване в производство на иновативни продукти са сключени десет договора като предоставената безвъзмездна помощ е на стойност 22,5 млн. лв. Бюджетът на тази процедура е 47,9 млн. лв.
По процедурата за покриване на международно признати стандарти са сключени 181 договора, а безвъзмездната помощ по тях е 5,9 млн. лв., като бюджетът на тази процедура е 29,3 млн. лв.
По процедурата за технологична модернизация в малки и средни фирми са сключени 171 договора с размер на безвъзмездната финансова помощ от 96,5 млн. лева от общо 97,8 млн.лева.
По процедурата за технологична модернизация в големи предприятия са сключени 42 договора, а предоставената безвъзмездна помощ е на стойност 97,1 млн. лв. от 97,8 млн. лв. общ бюджет на процедурата.
Ефектът от кризата
Основният ефект от кризата върху малките и средните предприятия според Бързашки са намалените приходи от продажби. Най-голям е спадът при поддоставчиците и фирмите, работещи на ишлеме, както и при компаниите, чиито чуждестранни контрагенти страдат от недостиг на поръчки.
Кризата най-много се усеща в секторите, насочени към износ и по-малко в тези, които са изцяло насочени към вътрешния пазар. Според Бързашки към момента основният проблем пред малките и средни фирми е междуфирмената задлъжнялост. По негова прогноза през следващата година тя ще продължи да се задълбочава и това би довело до фалити на компании.
По думите на Бързашки основен стабилизиращ фактор към момента е банковата система, въпреки че тя не съвсем адекватно е реагирала на кризата с намаляване на лихвените проценти.
Наблюдаваното намаление на заетостта до момента има по-скоро оздравителен характер, защото сред малките и средни предприятия имаше свръхзаетост, която целеше презастраховане с работна сила и беше породена от ниската цена на труда, каза Бързашки. Това е причина според него сегашните съкращенията по-скоро да са саниращи, отколкото да са израз на дълбока криза.
Лично мое мнение е, че може и да има втора - по-голяма вълна на съкращения, когато се усети истинският резултат от кризата, още тази зима, каза Бързашки. Той изрази надежда втората вълна да е минимална или да бъде избегната, защото икономика на страната ни не е силно експортно ориентирана.
Според Бързашки, ако настъпи оживление в европейската икономика, може да се очаква изнасяне на някои производства в България - главно на дейности, свързани с висока трудоемкост и енергоемкост.
06:59 | 05.09.22 г.