Европейските субсидии, които българските фермери получават от 1 януари 2007 г., повишават доходите им, но те не са стимул за увеличаване производството на основните земеделски култури в страната. До този извод стигат изследователи от Икономическия институт на БАН в проучването „Продоволствените ресурси на България при осъществяване на Общата селскостопанска политика на ЕС”.
Анализът сочи, че за излизане от кризата българските фермери се нуждаят от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Освен това заради въведените изисквания за минимален размер на площите близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.
В същото време учените смятат, че проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливане на пари в сектора. „Необходима е нова дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на ЕС, но и да предвижда национални мерки за намаляване на суровинната зависимост от внос“.
Сравнителният анализ в изследването показва, че дори и след членството на България в ЕС тенденцията за намаляване на производството на селскостопански стоки и продукти от хранителната индустрия се задълбочава.
Спадът в производството при някои стоки достига кризисни измерения, а при 75% от отглежданите земеделски култури има трайно намаление на добивите. Последиците от това са неблагоприятни както за продоволствената независимост на страната, така и за вноса и износа, констатират от Икономическия институт.
Дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни членки на ЕС, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури, отбелязват авторите на изследването. Според тях договореното постепенно завишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно.
В първата година на членство договорената схема за изплащане на субсидиите на декар у нас бе 25% от размера на плащанията в останалите страни, за 2008 – 30%, а за 2009 – 35 на сто. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г., като тази политика „на час по лъжичка” означава парите да потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.
Евросубсидиите може би щяха да окажат влияние върху нашето земеделие, ако бяха изплащани на 100% още от първата година на членство, смятат авторите на изследването. Схемата за подпомагане сега, както и дългогодишната криза на българското селско стопанство, предопределят с парите от ЕС дребните производители да закърпват домакинските си бюджети, а по-едрите – да покриват текущите си производствени задължения, обясняват учените.
Спадът в земеделското производство рефлектира и върху хранителната индустрия, която става все по-зависима от вносни суровини, констатират авторите на изследването. Прогнозата им е, че точно по тези причини в близките години няма да има никакво увеличение на износа на месо и месни продукти. Проблемът с млякото и млечните продукти е заради наложения ограничителен режим за производство, но той може да се компенсира с увеличен интерес и експорт на овче, козе и биволско мляко, за които няма квоти.
Значителни възможности за разширяване на износа има и при биологичните продукти, подчертават учените. Според тях сега страната ни произвежда ограничени количества зеленчуци, сладка, сушени плодове, подправки, мед, чайове, мляко и някои преработени продукти, но има условия да ги увеличи.
Цената на биологичните продукти е значително по-висока от тази на произведените по конвенционален начин, което може да компенсира по-ниските добиви и използването на ръчен труд, казват от БАН. Търсенето на биохрани в ЕС расте и те са ниша, която може да стимулира износа и да реабилитира качеството на българския продукт, добавят изследователите от Икономическия институт.
14:45 | 07.09.22 г.