Необходими са повече идейни проекти, които да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост, каза в интервю за БТА д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора и доктор по икономика от Института за икономически изследвания на БАН.
Припомняме, че Националният план за възстановяване и устойчивост за пореден път ще бъде преработен, този път от коалиционното правителство. Инструментът се създава с цел европейско подпомагане за възстановяване от пандемията от COVID-19.
Според Румяна Грозева не сме готови с достатъчно идейни проекти по Плана. Това е ситуацията и на национално, и на регионално ниво.
„А и самият подход е озадачаващ - при подготовката на Плана държавните институции, които са отговорни за изготвянето му, не потърсиха въобще общините от региона, които ще бъдат най-засегнати. Да, има нарочен Териториален план за справедлив преход за региона, но типовете проекти, допустими за финансиране, са коренно различни. Не е потърсена връзка между двата вида планове, за да се осигури максимален ефект“, коментира икономистът.
Териториалните планове за справедлив преход, за чието изготвяне в България е ангажирана компанията Прайсуотърхаус Купър, са необходимото условие, за да получат регионите в преход финансиране от Фонда за справедлив преход, през който страната ни договори 1,3 млрд. евро до 2027 г.
Има много съществен недостиг на капацитет за генериращи идеи в страните от Източна и Централна Европа. Полша и Чехия дръпнаха напред, защото успяха да реализират съвместни проекти. Ние се оказахме затворени в рамките на оперативните програми, които изпълняваме на национално ниво с финансиране от ЕС - в ЕС говорят за дигитализация, изкуствен интелект, индустрия 5.0 - ние продължаваме да говорим за технологична модернизация, което е лайтмотив от предприсъединителния ни период.
От консултантската компания, с цел да подпомогнат процеса на изработване на Териториалния план за Стара Загора, направиха паралел с един район в преход в Словакия - Горна Нитра, един от 40-те на територията на ЕС, сред които е и Старозагорски регион, там се очаква работни места да загубят 4 хил. души и по време на подготовката на плана си за справедлив преход техните колеги са получили над 400 идеи за проекти.
В България, в регион Стара Загора, където цифрите за засегнатите лица варират от 12 до 300 хил. души, проектните ни идеи са около 60. Разликата е огромна.
Мисля, че имаме очаквания от консултантската компания, които не са реалистични. Нейният ангажимент е да подпомага развитието на идеи, не да създава идеи.
Ситуацията в Кюстендил и Перник, другите два български града, засегнати от зелената трансформация, е идентична.
Проектната подготовка от край време е предизвикателство пред Стара Загора - необходимо е да се работи още за подобряване на връзките, координацията, комуникацията между отделните организации, институции, местни власти, регионална власт, НПО и гражданския сектор, бизнес. Да се изгради институционалност на местно/регионално ниво в тази посока. Смяната на позиции в държавната власт също създава затруднения, коментира тя.
„Ние сами трябва да кажем какви са според нас проектите, които трябва да изпълним, за да имаме плавен преход, за да имаме икономика, която да бъде базирана на ресурсите, които имаме. Отново подчертавам, че "Марица-изток" трябва да продължи да играе своята водеща роля в този преход и да имаме едно качество на живот, за което всички желаем“, препоръчва икономистът.
По думите й комплексът "Марица-изток" има бъдеще, но трябва да гледаме стратегически на развитието му.
„Въглищните централи не трябва да се затварят в смисъла, в който повечето хора си го представят: утре завъртаме ключа и толкоз. Според Съвместния изследователския съвет на ЕС регионът е сред трите най- перспективни в ЕС и с най-добър потенциал за производство на зелен водород“, казва Румяна Грозева.
Тя допълва, че към Индустриална зона "Загоре" има интерес от инвеститори, но най-често условието е по-голям терен, който няма в наличност. В Плана областта предлага разширяването на индустриалната зона "Загоре" с нови 600 декара и създаването на фотоволтаична централа за нуждите на инвеститорите от зелена енергия, за да се реши проблемът с липсата на големи терени.
През последните четири години 35 хиляди жители на Старозагорска област започнаха работа в Пловдив, защото намериха работа в Тракия Икономическа Зона, казва икономистът.