Предвидено е Фондът за справедлив преход на Европейската комисия (ЕК) да отпусне 458 млн. евро на България за периода 2021-2027 г., с което да се помогне на страната ни да осъществи преход към по-чиста икономика.
Сумата, определена за България, е пета по размер след тези на Полша, Германия, Румъния и Чехия. Общият размер на планираната помощ от Фонда възлиза на 7,5 млрд. евро.
Финансовата подкрепа на Пошла ще бъде в размер на 2 млрд. долара, докато тази за Германия възлиза на 877 млн. евро, съобщава Euractiv. По този начин Варшава и Берлин ще получат най-голяма помощ за прехода към по-чиста енергия от Фонда.
Въпреки тези данни предстоящите преговори за бюджета на Европейския съюз (ЕС) могат да променят критериите и самата сума, която е предвидена.
Съгласно плановете, публикувани от изпълнителния орган на ЕС във вторник, новият фонд ще бъде част от т.нар. „Механизъм за справедлив преход“, който ще насочи 100 млрд. евро към подпомагане на процеса на загърбване на изкопаемите горива, като въглища, природен газ и петрол, и по този начин Европа да постигне целите си за климатичен неутралитет.
Заявленията за финансиране в рамките на Фонда ще се оценяват въз основа на интензитета на отделяне на парникови газове в конкретните райони, потенциалните загуби на работни места и нивото на доходите на населението.
В документ, разгледан от Euractiv, се посочва, че районите в Германия със силно развита въглищна индустрия ще могат да се възползват от голям дял от Фонда, както и Румъния и Чехия, които съответно ще получат 757 млн. евро и 581 млн. евро.
Но страните членки няма да получат автоматично тези суми, тъй като парите ще бъдат разпределяни въз основа на плановете за преход на регионално ниво, където ще трябва да се уточни как точно ще се използват средствата.
Второто място на Германия в този списък може би е изненадващо, като се има предвид, че най-силната икономика в Европа регистрира бюджетен излишък в размер на повече от 13 млрд. евро през 2019 г. По този въпрос говорителите на ЕК отказаха да дадат коментар за момента.
Себастиан Манг от „Грийнпийс“ посочва, че „Германия и Полша просто не правят достатъчно“ по отношение на ангажираността спрямо прехода.
Полският министър за климата Михал Куртика приветства новината в Twitter, като настоява, че това е „положително потвърждение на заключенията на Европейския съвет от 12 декември“, когато страната му взе решение да не одобри целта на ЕС относно климата за 2050 г.
Все пак Варшава може би ще обмисли отново положението, тъй като френският президент Еманюел Макрон предупреди след срещата, че всяка страна, която не е подписана за пакта, няма да получи финансова помощ.
Представителите на Съвета, както и на Европейския парламент (ЕП), сега са в процес на разглеждане на предложението на ЕК и все още има време и пространство за налагане на нови критерии в съответствие с това, което Макрон обяви през декември.
Екологичните групи, както и зелените евродепутати, вече призоваха да бъде включена клауза „2050 г.“ в проекта.
„Това не е„ преход “, ако няма срок за постигане на климатичен неутралитет. Евродепутатите и страните от ЕС трябва да усъвършенстват предложението, така че регионите да покажат как и кога ще се освободят от газа, петрола и въглища “, заяви Кейт Тридуел от WWF Europe.
По време на един от дебатите в ЕП първият заместник-председател на ЕК и отговорник по климата Франс Тимерманс определи Фонда като „послание към въгледобивните компании, производителите на торф и работниците от петролната индустрия“.
Ирландия и Естония, двете страни, които развиват именно производство на тор и петрол, ще се радват на финансова подкрепа от съответно 30 милиона евро и 125 милиона евро.
От 27-те държави членки Люксембург ще има право на най-малък транш (4 млн. евро).
Обединеното кралство, което напуска ЕС на 31 януари, не е включено в методологията, но бюджетни експерти споделят пред Euractiv, че Западен Уелс, като един от най-бедните и най-замърсени региони в Северна Европа, би могъл да получи достъп до значителна сума.
Целият план все още подлежи на промени, след като държавите се върнат към утвърдените преговори за бюджета.
Германското финансово министерство вече отхвърли идеята да осигури повече финансиране във вторник, като заяви, че настоящата сума е достатъчна за постигане на целите в областта на климата, като подобно мнение споделя и Холандия.
Страните от Централна и Източна Европа от своя страна твърдят, че Фондът трябва да бъде предназначен само за тях, въпреки че решението на ЕК да представи подкрепа на всички 27 държави едва ли ще бъде изменено на този етап.
Италия и Испания, основни защитници на идеята за общоевропейско финансиране на прехода, могат да получат съответно 364 млн. евро и 307 млн. евро, ако бъдат приети заявленията им. Франция, която е силно зависима от ядрената енергия, може да получи повече от 400 милиона евро, въпреки че критериите на фонда изключват всякаква подкрепа за атомните централи.
13:08 | 13.09.22 г.