Европейските средства все пак са полезни за икономиката. Такъв извод може да се направи от доклада на Министерство на финансите (МФ) „Фондове на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз“.
Въпреки съмненията и негативните мнения на редица анализатори, че парите от Брюксел по-скоро „разглезват“ получателите им и изкривяват икономическата среда, числата говорят друго.
През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до средства по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в размер на 9,9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми, става ясно от доклада. В сравнение с периода 2007–2013 г., разполагаемият ресурс е по-голям с 5,2%. Към 30 юни 2019 г. средното изпълнение на програмите е 34,6%, като са извършени плащания по програми на обща стойност 4,05 млрд. евро., в т.ч. средства от ЕС в размер на 3,414 млрд. евро.
Важно е да уточним, че оценката на Министерството на финансите е изготвена чрез инструмента СИБИЛА 2.0*. Оценката на въздействието включва краткосрочни ефекти към средата на 2019 г. от реалното изпълнение на програмите. Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към средата на 2019 г., в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт. Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план. Следва да се отбележи също така, че направените симулации нямат за цел да оценят адекватността на разпределението на тези средства в различните ключови области и сфери, пише в докалда. В този смисъл, оценените ефекти от усвояването на средствата не представляват непременно максималните ползи, които страната би могла да извлече от посочените средства.
БВП
През разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Изпълнението на планираните мерки по линия на ЕСИФ изиграва роля в това отношение, като симулациите показват, че техният ефект върху БВП към средата на 2019 г. е увеличение с 5,5% спрямо сценария без евросредства. При това, позитивната роля в средносрочен план ще е свързана както с увеличаването на количествената характеристика на наетите ресурси (труд, капитал), така и с подобряване на качествения им компонент. Повишаването на качествената характеристика на наетия трудов ресурс позволява увеличение на неговата производителност, а оттук и на общата факторна производителност, уточняват от МФ. В резултат на това икономиката се позиционира на по-висока траектория на икономически растеж.
Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор. Към средата на 2019 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 15,5%. Ценовото равнище в страната претърпява слабо увеличение (1,7% за периода 2014–2019 г. спрямо базисния сценарий), поради вливането в икономиката на средствата от ЕС. Това е обяснимо на фона на все още набиращото скорост усвояване и на краткия период за проявление на дадения ефект. Въпреки това, дори и при очакваното последващо ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми, ефектът върху ценовото равнище се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката. Увеличаването на платежоспособното търсене в малка отворена икономика, която не може да влияе на световните цени, по-скоро рефлектира в ускоряване на растежа на вноса на стоки и нефакторни услуги.
Симулациите на МФ потвърждават, че изпълнението на Споразумението за партньорство е довело до нарастване на вноса (6,7% спрямо базисния сценарий). Това от една страна е свързано с по-високия растеж на доходите, а от друга произтича от нарасналото производство. Икономиката се характеризира с висока пределна склонност към внос, произтичаща, както от ниската й суровинна обезпеченост, така и от стремежа за повишаване на производствената ефективност, посредством внос на по-производителни и суровинно-спестяващи оборудване и технологии. Същевременно износът на стоки и нефакторни услуги също нараства леко спрямо базисния сценарий, като ефектът към края на 2019 г. е 0,7%. В дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на ЕСИФ към увеличението на износа на страната, като това ще е резултат както от по-голямото производство, така и от подобряването на конкурентните позиции на местните производители заради по-високата производителност на труда и ефективност на производствения процес.
Пазар на труда
В резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през разглеждания период, се наблюдава положителна промяна по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица. Към настоящия момент, това се дължи основно на преки ефекти от вливането на средствата в икономиката (откриване на работни места). В средносрочен и дългосрочен план се очаква да се проявят също така и косвени ефекти (намирайки изражение в повишаване на качеството на заетите и работната сила като цяло). Последните се проявяват и в допълнително увеличаване на производителността на труда. Същевременно, по високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към средата на 2019 г. достига 4,9%. Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 8,8% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 4,1 п.п. на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове. Следва да се има предвид, че голяма част от реалираните през периода мерки се отразяват директно върху увеличение на заетостта, като техният ефект в краткосрочен план е по-голям. За разлика от наблюдаваните предимно преки ефекти върху заетостта, работната сила и безработицата, очакваното позитивно влияние върху производителността на труда е предимно косвено.
19:26 | 13.09.22 г.