Европейският съюз (ЕС) в никакъв случай не е на ръба на колапса и далеч не сме свидетели на началото на разпада му. Това мнение изказа Херман Ван Ромпой, бивш министър-председател на Белгия и бивш председател на Европейския съвет, по време на конференция за европейското бъдеще на България.
Според него европейските граждани продължават да се стремят към отворени държави и икономики като начин да постигнат мир, просперитет и демокрация.
Ако хората нямат усещането, че са достатъчно защитени обаче, те започват да отхвърлят тези ценности, подчерта той.
“Трябва да се работи в насока увеличаване на сигурността на гражданите по всякакъв начин - било то за граници, предпазване от външни заплахи, намеси, като това да не се случва само на европейско ниво”.
Росен Плевнелиев, президент на България в периода 2012-2017 г., коментира възхода на националпопулистите на фона на предстоящите европейски избори.
“От съществена важност за националпопулистите, освен това да се обявяват срещу системата, част от която са самите те, е и икономическото състезание. Излизането на която и да е страна от ЕС би довело до национална икономическа катастрофа в нея. Популистите могат да допринесат за реформи в блока, но нов “exit” след британския няма да има”, каза той.
Плевнелиев подчерта необходимостта от промени в рамките на блока, като обаче добави, че националпопулистките решенията в тази насока не са устойчиви в дългосрочен план.
Президентът се спря и на мястото на България в европейското семейство. Той коментира възможността за присъединяването на страната към Шенгенското пространство. Според него България е готова за интеграция на първо ниво, което включва отваряне на въздушните и морските ѝ граници за страните от Шенген.
“Още в рамките на тази година трябва да започне интеграцията на страната ни на първо ниво в Шенген. Всичко останало ще значи двоен стандарт, който България не заслужава”.
Според Плевнелиев страната ни е готова изцяло и за присъединяване към валутния механизъм ERM II, който “би ни донесъл много по-голяма сигурност”. България обаче не е готова на 100% за участието си в банковия съюз, добави той.
“Правителството полага огромни усилия за разчистването на пътя ни към еврозоната и изчистването на неяснотите... Новата вълна на интеграция и големите инвестиции все пак се случват именно в еврозоната, не в периферията”.
“В периода между 2004 и 2008 г. са отделяни между 2,9 и 4,1% от БВП на България за преструктуриране на армията и участие на страната в решаването на глобални конфликти. Парадоксално е, че към момента зоните на напрежение са много повече, а разходите ни за отбрана са по-малко”, коментира от своя страна икономистът д-р Красен Станчев.
Дни преди европейските избори Филип Димитров – бивш министър-председател на България в периода 1991-1992 г. и настоящ конституционен съдия, подчерта, че “интензивният порив към съвършенството на ЕС” би могъл да има крайно негативни последици.