2018 г. вече е почти отминала. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."
Над 80 на сто от боклука в океаните е пластмаса и Европейската комисия (ЕК) твърдо върви към налагането на правила, които да ограничат употребата на еднократни пластмасови предмети.
На 19 декември стана ясно, че европейските институции няма да отстъпят в атаката срещу пластмасовите чинии и прибори, сламките за пиене, кутиите за доставка на храна. Преговарящите от Европейския парламент (ЕП) и страните от ЕС се споразумяха в Брюксел, че забраната трябва да намали пластмасовите отпадъци в околната среда и в океаните.
Европейският парламент пък обяви преди това, че забраната може да влезе в сила от 2021 г.
И без да е наложена забрана, вносителите и производителите на алтернативите от бамбук, дървесина и хартия в България твърдят, че бизнесът им расте.
Готови ли сме за мащабна промяна?
Запитан дали само за две години е възможно пластмасата да бъде ограничена, собственикът на Nordics Oral Care Атанас Арсов заяви: „Може, трябва и ще стане“. Всеки ден се срещам с нови партньори, които обмислят тези идеи. Дори да е бавно, ще заменим пластмасата, твърди той.
Компанията му предлага бамбукови четки за зъби, за които суровината е отгледана в плантации в Малайзия и Бликия Изток. По думите му бамбукът е бързорастящ тревен вид и това гарантира практически нулево обезлесяване.
Има различни сортове бамбук и този, който българската компания използва, не става за храна на пандите, тъй като е твърд и устойчив. Растението има натурални антимикробни качества, подчертава производителят.
„До преди 3-4 години никой не говореше на тази тема, а сега вече се прокарват политики“, отбелязва той оптимистично.
Фунийки от иглолистна дървесина, в които могат да бъдат сервирани кафе и сладки продукти, представи на изложението СИХРЕ Александра Милчева, търговски представител на „Консуматив“ ЕООД. Тя показа нагледно, че дървесината може да замени съдовете за кетъринг и презентации на храни, а по думите ѝ фунийките са остатъчен материал от производството на дървесина, която идва от разсадници и със сигурност няма трески. Компанията предлага чаши и сламки от картон, които според търговския представител нямат неразградим слой.
Александра Милчева се заема с екоалтернативите преди три години, когато продуктите са нови не само за България, а и за пазара като цяло. „Бизнесът се развива стремглаво нагоре и клиентите растат“, казва тя и дава като пример, че от 50 предлаганите продукти са нараснали на 300. Те се купуват от ХоРеКа сектора, сладкарници, търговци на улична храна. Тя отчита, че все пак алтернативните продукти са по-скъпи спрямо пластмасовите.
Ще се справят ли търговските вериги?
Характереният за институциите на ЕС оптимизъм често се сблъсква с политическите и социални реалности в страните членки, заяви в интервю за Investor.bg Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
"Според мен темата наистина вълнува голяма част от европейските граждани, въпросът е каква ще бъде цената на подобен тип регулация. Мисля, че все пак е възможно търговците да се освободят от пластмасата, защото голяма част от компаниите вече подеха подобни инициативи.
Дали всички ще успеят в този срок, не мога да се ангажирам, но определено виждам, че компаниите реагират на този дебат. Предполагам, че ако подобни правила влязат в България, те, както всички останали правила, независимо дали са добри или лоши, ще бъдат спазени от коректните играчи на пазара. И няма да бъдат спазени от некоректните, които са в сивия сектор", отчете той.
На въпрос дали е възможно за две години да се намерят доставчици на алтернативните артикули Йордан Матеев посочи: "Не трябва да подценяваме гъвкавостта на предприемачите, според мен теоретично е възможно, на практика просто ще видим. Предполагам, че подобна мащабна трансформация ще доведе до качване на цените на алтернативата, което силно ще стимулира доста предприемачи да се включат в този сектор, за да направят бързи печалби. Дали потребителите ще го понесат, е друга тема. Търговските вериги ще се справят".
Как ще пием коктейлите?
„За мен това са безумия“, заяви по повод идеята на ЕК президентът на Българската асоциация на барманите Пенчо Пенчев и отправи обвинения, че се действа в полза на лобита от производители.
В цял свят се ползват сламки, включително и Япония, каза той и изрази съмнение, че ще се повтори ситуацията с найлоновите торбички, които също са забранени у нас, но се предлагат навсякъде.
„Океаните се замърсяват много повече от органичните отпадъци от канализацията“, коментира той.
Според него сламките от слама или ядливите сламки ще оскъпят крайния продукт, ако наистина бъдат въведени.
Барманът, който 29 години е трупал опит по света, изтъква като главен недостатък на алтернативните хартиени и бамбукови сламки, че не са чупещи. Според него дори да се въведе, мярката ще е временна.
Първо учените, после политиците
„Не съм убеден че тази цел е обективна, не съм убеден, че тя не е прибързана“, коментира пред Investor.bg министърът на околната среда Нено Димов през декември, след като участва във форум за зелена икономика.
„Добре е първо да се направи добра оценка доколко това е полезно, доколко може да предизвика други проблеми и тогава да говорим. Неотдавна един британски институт излезе с изследване, ако опаковките, които се използват за пренасяне, станат от пластмасови стъклени, с колко ще се увеличи транспортът и въглеродният отпечатък. Нека да видим какво ще кажат учените и да вземем на тази база политическите си решения“, препоръча той.
Европейските институции изтъкват, че пластмасата не се разгражда напълно в природата, а се разпада на микрочастици, които се откриват след това в месото на морските животни и така се връщат в храната на човека. Вторият най-често срещан пластмасов замърсител по плажовете всъщност са цигарените фасове, като само един е достатъчен да замърси до 1000 литра вода.
Едва ли решението на Брюксел ще мине без съпротива. Производството на пластмасови изделия е генерирало през 2015 г. 340 млрд. евро приходи и осигурява работа на 1,5 млн. души.