Биопроизводители поставят въпроса за праг на субсидиите

Недостигът на средства и дисбалансите в стопанствата забавят биоземеделието в България. Това казва в интервю за БТА председателят на Ревизионния съвет на Българската асоциация "Биопродукти" Веселин Цветков.

Той е един от съоснователите на сдружението през декември 2009 г. и се занимава с биоземеделие от 2008 г. Отглежда 300 декара бадеми в защитената зона "Странджа - Сакар" край село Лисово, община Свиленград. Средствата по мерките за екологично производство, се "изяждат" от големи стопани с площи от 10 000 до 50 000 декара.

Затова е уместно да бъде въведен праг за субсидиране от 500 - 1000 декара, смята Цветков. Той се аргументира, че идеята на биоземеделието е да се подпомагат предимно дребни и средни стопанства.

Асоциация "Биопродукти" предлага да бъде въведена помощ за сертификация на малки стопанства, разказва Веселин Цветков. В същото време има производители, които се регистрират като "био" единствено заради субсидията, макар и техният брой да не е голям и да намалява заради спряното субсидиране по мярка 11.

Според производителя измамите с биопродукти, които всъщност са конвенционални, са рядкост. У нас пазарът не е голям, а когато продукцията е за износ, клиентите правят повторна проверка. 

В България през 2008 г. бяхме 476 биопрозводители, сега в регистъра на агроминистерството са около 6800. Има голямо текучество заради изтичането на субсидирането по някои мерки като 214, а от новите 11 - ресурсът е изчерпан и не се приемат нови заявления. Заради това такива фирми като визираните отпаднаха, допълва фермерът.

Той коментира и одитния доклад на Сметната палата за мярка 11 за биопроизводителите, който твърди, че фермерите имат интерес повече към субсидията, отколкото към производството.

По думите му това е само едната страна на монетата, която показва, че има стопани, които реално симулират производство и ползват субсидиите за огромни площи над 10 000 декара.

Регулацията е допуснала изкривявания и ако имаше таван от 1000 декара например, нямаше да се допусне източването на мярката, заявява той.

„Не е правилно един земеделец да се счита за неизправен, ако не произвежда“, казва фермерът и дава пример с пропадналата тазгодишна реколта при бадемите след измръзване.

Като изход той посочва последните допълнения към наредбите за биоземеделие, по които се подпомагат редки български сортове, но по предложение на асоциацията бе поставен лимит до 50 хектара.

„България има разработен план за развитие на биоземеделието, в който се казва, че до 2020 г. 8% от площите трябва да бъдат биоплощи, и 3% от селскостопанската продукция да бъде био. Не сме достигнали и половината. Защото този план не е обезпечен с финансиране“, казва биопроизводителят.