fallback

Калоян Правов: Разпадът в Европа засяга и Шенгенското пространство

Влизането в зоната Шенген в този ѝ вид би било празен жест, казва анализаторът

10:05 | 29.05.18 г. 5

Европа е изправена пред разпад на много нива, като това засяга и системата на Шенгенското пространство. Това коментира пред БНР анализаторът от „Екип“ Калоян Правов.

Очаква се днес на сесията на Европейския парламент в Страсбург да бъде обсъден доклад за състоянието на Шенгенското пространство (споразумението между 26 държави за премахване на паспортния контрол на съвместните им граници) и въпросът за приемането на България и Румъния в зоната. 

Евродепутатите упрекват връщането на проверките по вътрешните граници и изграждането на физически бариери между държавите членки - над 1200 километра стени и граници на цена от поне 500 милиона евро.

„Евентуалното приемане на България в Шенген може да бъде отчетено като успех за властта у нас, но въпросът е дали самото споразумение има бъдеще“, смята Калоян Правов. 

„Ключовият въпросът е: Какво е бъдещето на Шенген и има ли такова въобще предвид абсолютната готовност на някои от националните държави да действат самосиндикално, което обезсмисля донякъде самия договор за границите“, уточни той.

Страните, въвели охрана на границите си, са се намирали на пътя на мигрантската вълна, припомни експертът и отчете, че влиянието на тази охрана върху икономиката на ЕС не е сериозно.

„Дори и България да бъде приета в Шенген, ако това споразумение не бъде радикално променено, правителството не може да си го пише като някаква особена заслуга“, казва Правов. Той обаче е убеден, че управляващите искат точно това, след като „надеждите ни за еврото бяха наскоро попарени“.

Българският национален интерес е влизане в Шенген, но влизането в зоната в този ѝ вид, според експерта е „би било празен жест“.

„Европа е изправена пред разпад на много нива, включително на тази система. Трябва да се преразгледат много сериозно нещата и да се инкорпорират тези желания на европейците, които доведоха до популистката вълна не само по отношение на граници, по отношение на миграция, но и на икономика, на това как работи самият ЕС“, препоръчва той.

Фокусът на българското европредседателство по думите му е бил „да бъде изпълнено без сериозни гафове, тъй като това е капацитетът, който администрацията има“.

Пълноценен разговор за трансформацията на Шенген може и ще има след 2019 година, убеден е той.

„Евроскептична и популистка вълна ще бъде много по-силно представена в Европейския парламент, отколкото е в момента, защото, по традиция, националните проблеми предрешават и изборите за европейски парламент във всяка държава“, прогнозира анализаторът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:05 | 04.09.22 г.
fallback