Директните плащания отново ще бъдат основен елемент от европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Това стана ясно на дискусия в представителството на Европейската комисия в България с участието на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“.
Сега ОСП отговаря на основната си мисия – да изхранва населението, но трябва да еволюира, посочи Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“.
Той заяви, че селското стопанство осигурява 44 млн. работни места в ЕС, от които половината директно в земеделието, а останалите – във веригата доставки на храни. За 500 млн. потребители е гарантирана продоволствена сигурност.
С износ за 131 млрд. евро на селскостопански стоки и внос за 120 млрд. евро ЕС е най-големият износител на храни в света.
Промените в ОСП след 2020 г. ще са в три насоки, припомни той предложението на ЕК от миналата седмица: повече свобода за държавите членки (повече субсидиарност), по-опростено приложение и ориентиране на бюджета към резултати.
Като се отчита, че селското стопанство е много разнообразно в различни части на Европа, ще се въведе по-голяма гъвкавост за държавите членки.
ЕС ще определи основните параметри, а държавите членки ще трябва да изготвят стратегически планове по двата стълба на ОСП (директни плащания и програми за развитие на селските райони - ПРСР), за да се стигне до опростяване и наблюдение на резултатите. Еврокомисията ще одобрява стратегическите планове.
Експертите увериха, че не съществува опасност за национализация на ОСП, тъй като общата законодателна рамка ще гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията в областта на климата.
Екологични мерки
Сега един италиански фермер трябва да спазва същите екологични изисквания като земеделците от Финландия, въпреки че работят в много различни условия, дадоха пример експертите.
В областта на екологията държавите членки ще съчетават задължителни и доброволни мерки на три нива: първото - зададени на европейско ниво базисни критерии, плюс още две нива с доброволни мерки. Следва входно ниво с опростени мерки, чрез които фермерите доброволно ще подобряват екологичните параметри на стопанствата. Последното трето ниво ще е подобно на сегашните зелени мерки в ПРСР.
Директни плащания
Доходът на фермерите в момента е много под средния доход в отраслите извън селското стопанство, изтъкнаха експертите. Това се отнася и за България, където стопаните са с доходи на едно от най-ниските равнища в ЕС. Докато 22% от населението на ЕС (над 100 млн.) живеят на ръба на бедността, то 30% от живеещите в селските райони са бедни. Затова според представителите на Еврокомисията и в следващите десетилетия подкрепата за земеделците трябва да продължи.
Участниците в дебата изтъкнаха, че 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители. 20-те процента големи стопанства произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция – те осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според експертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.
Тепърва в следващите месеци ще има дискусии за ограниченията на плащанията и преразпределението между малки и средни стопанства.
Финансови инструменти
Основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите. В момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар, но, проблемът е, че той не е равномерно развит в ЕС. Докато има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, има и региони, където няма развит застрахователен пазар.
Данъчните политики трябва се очаква да бъдат преразгледани и да се даде възможност на фермерите, пострадали от природни бедствия, да бъдат временно освободени от данъци, стана ясно на дискусията.
Обсъжда се включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен натиск от финансовия сектор в периодите, когато фермерът не може да има доход, а когато има, той ще наваксва с плащанията.
19 млрд. евро е в момента недостигът на заемен капитал за стопанствата, казаха участниците в дебата.
Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции може да бъдат решени чрез нови методи – развитие на биоикономиката и на професионално образование.
Според представителите на Комисията ОСП освен това може да бъде използвана за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.
Марио Милушев заяви, че предложенията за бъдещата ОСП се очаква да бъдат обсъдени в периода на българското председателство на ЕС.
00:34 | 11.09.22 г.