Вярваме и подкрепяме идеята за повече фондове и добавената стойност от тях, както и че е необходимо да има баланс между безвъзмездното финансиране и финансовите инструменти. Това каза министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на конференцията "Бъдещето на финансите на ЕС" в Брюксел, съобщи правителствената информационна служба.
Като човек с опит смятам, че държави като България имат нужда от фондове в съчетание с финансово инженерство, защото финансовото инженерство не е приложимо във всички области - например има области и проекти, които не генерират приходи - като водния сектор, заяви министър Павлова. В тези случаи са необходими директни грантове или грантове в рамките на 50 процента, другите 50 процента да са инструменти на финансов инженеринг.
Министърът даде и друг пример - инфраструктури като българската вътрешна пътна инфраструктура имат нужда от подкрепа, но Европейският съюз също има нужда от тях - за да преминат стоките и услугите от една държава към друга. "Затова трябва да се помисли за балансиран подход", допълни тя.
"Подкрепяме идеята, че регионите не трябва да се разделят на бедни и богати, на Изток и Запад, смятаме че Многогодишната финансова рамка трябва да е рамка за солидарност и подкрепа", заяви Павлова. "Някои райони като нашият имат нужда от подкрепа и солидарност - при проблема с емиграцията например. Трябва да се допълваме, а не да си съперничим в тези области".
"Надявам се до постигнем конструктивно решение за Многогодишната финансова рамка преди май 2019 г., в рамките на настоящия мандат на Европейския парламент, за да не загубим инерция", добави министърът. Според нея това може да стане по време на българското председателство, подчертавайки, че България си сътрудничи тясно с Австрия и Румъния, които ще председателстват Съвета на ЕС след нас.
Страни като България имат нужда от кохезонните фондове, за да се изравнят различията, заяви по време на форума еврокомисарят по бюджета и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.
Надявам се конструктивната дискусия да продължи по време на естонското председателство, както и по време на амбициозното българско председателство, чакаме предложения за графика, размера и съдържанието на многогодишната рамка, заяви в заключение комисар Йотингер.
Нашата амбиция е да предложим балансиран подход. Надявам се да имаме платформа, която да е готова през януари догодина и да я обсъдим на форума през пролетта в София, добави той.
12:26 | 11.09.22 г.