България все още няма електронно здравеопазване, въпреки че то е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последното десетилетие. Институциите са действали неефективно и средства за изграждане на системата са останали неусвоени. Това е установила Сметната палата при одит на електронното здравеопазване за периода от януари 2012 г. до 30 юни 2016 г.
България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на потребителите и за трансграничния обмен на здравни данни. На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство, посочва се в изводите от проверката.
Отговорност за одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи, информира Сметната палата.
Изграждането на електронното здравеопазване е правено в условията на чести структурни и кадрови промени както по високите управленски нива, така и на ниво експерти. Не е създадена ефективна система за координация и съгласуване на действията, проектите и обществените поръчки между институциите, което поражда условия за неефикасно разходване на публичните средства и забавяне в реализацията на стратегическите приоритети.
Налице е дълго забавяне в изграждането на електронното здравеопазване, като действията на институциите са били неефективни.
От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за интегрирана/национална здравно информационна система.
Обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, включително липса на ясна концепция за изграждането на системата и на план за необходимите финансови ресурси, дублиране на функционалности и проекти на други институции.
Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването. Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно.
Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9,7 млн. остават неусвоени.
Следващият опит е през 2014 г. Тогава друг проект за 12 млн. лв. е одобрен за финансиране от публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ (на кабинета „Орешарски“ - бел. р.). През юни 2014 г. здравното министерство открива процедура за обществена поръчка, но два месеца по-късно тя е прекратена и осигурените средства не са усвоени.
Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване.
По време на одита Министерството на здравеопазването е в процес на разработване на нов проект за кандидатстване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г. за изграждането на национална здравна информационна система. Към настоящият момент договорът за предоставяне на финансова помощ на стойност 12 млн. лв. е подписан и изпълнението на проекта предстои.
Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява.
Въведените политики за сигурност на информацията и мерките за защита на данните от неоторизиран достъп в Министерството на здравеопазването, НЗОК и Национален център по обществено здраве и анализи не са сертифицирани, допълва Сметната палата.
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време. По време на изготвяне на одитния доклад е разработен прототип на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се очаква да бъде въведен на практика в следващите години.
Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация.
Единствено НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица посредством Персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване. Към края на одитирания период информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.
Сметната палата дава на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.
02:32 | 14.09.22 г.