Полезни ли са европейските средства за икономиката?

Полезни ли са европейските средства за икономиката и какъв е приносът им за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна? Оказа се, че отговорът на този въпрос никак не е еднозначен.

Един програмен период приключи, започна друг, но все още влиянието на средствата, които идват от Брюксел, не показва очакваните ефекти. Около тази теза се обединиха част от участниците в конференция на тема „Еврофондове, публични програми и интелигентен растеж“, организирана от Economix.bg с подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, има нужда от цялостна промяна в модела на финансиране.

„Към момента не се вижда очакваният ефект върху икономиките на страните от Европейския съюз (ЕС), включително и България, от усвояване на фондовете. Разбира се, страната ни има добри резултати и постигнахме много неща през предишния програмен период, особено от гледна точка на финансирането, но в глобален аспект има нужда от промяна“, обясни Николова.

По думите ù вече приоритетно ще се финансират проекти, които ще генерират приходи и ще имат възвръщаемост на инвестициите.

Николова подчерта, че ефективното използване на ресурсите и повишаването на енергийната ефективност са сред основните приоритети на Стратегията „Европа 2020“. Заместник-министърът напомни, че ОП „Регионално развитие 2007-2013” е допринесла изключително много за устойчивата мобилност, подобряване на градската среда и др.

„Близо 500 млн. лв. от програмата бяха вложени в инвестиции в модернизиране на градския транспорт и интелигентни системи за графика, което доведе до намаляване на въглеродните емисии. Обновихме хиляди квадратни метра паркове и зелени площи, което допринесе за по-екологична среда в градовете“, отчете тя.

В новия програмен период по ОП „Региони в растеж 2014-2020” са отделени също немалко средства за устойчива градска мобилност, алтернативни начини за предвижване, пешеходни и велоалеи, както и възможности за по-зелена среда в градовете. В рамките на програмата е предвиден ресурс за енергийна ефективност на публични и жилищни сгради. Продължава и националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради с ресурс от над 2 млрд. лв., каза още Деница Николова.

„Европейските средства са само малка част от огромния пъзел на икономиката на дадена страна. Истината е, че не може да се докаже видим ефект върху ключови икономически показатели като безработица, например, от усвояването на десетки милиарди от Брюксел“, посочи главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова, която също бе сред лекторите на конференцията.

Според Николова основният замисъл зад създаването на т.нар. Кохезионна политика в рамките на ЕС е да се постигне сближаването между отделните региони в Съюза. Кохезионната политика работи с помощта на няколко целеви фонда на европейско ниво, които насочват безвъзмезден ресурс (на проектен принцип) към по-слабо развитите страни и региони. Въпросът е доколко тази основна цел на Кохезионната политика и свързаните с нея европейски фондове се постига.

"Не е тайна, че от оперативните програми се възползват главно кръгове, близки до властта. Освен това в повечето случаи се финансират проекти, които не създават нови работни места (или поне не трайни) и не генерират икономически растеж. Говоря за проекти от сферата на културата или развитието на градската срда, които безспорно са чудесни, но не носят добавена стойност към икономиката на Българя. Примерите са много, особено извън София“, посочи Десислава Николова.

Тя е категорична, че са нужни промени на институционално ниво. По думите ѝ от 2006 г насам регионите в България подобряват благосъстоянието си, но с твърде различни темпове. 

„Повечето части на страната, по-бавно или по-бързо, подобряват благосъстоянието си в относително изражение, т.е. спрямо средноевропейското ниво. Това обаче не изглежда да се дължи на усвоените от тях европейски фондове. В същото време разликите в благосъстоянието между областите в страната се задълбочават. Това е така, защото темповете на подобряване на благосъстоянието са много различни и докато някои области кретат, други (като София, Варна и Стара Загора) буквално летят. Може дори да се спекулира, че евросредствата спомагат за задълбочаването на тези разлики, защото някои от най-силните икономически области усвояват и най-много средства. Докато това е така, по-богатите областите ще стават все по-богати, а по-бедните ще продължават да се отдалечават от тях“, обясни още икономистът от ИПИ.

Тя даде за пример Бургас, където БВП на областта се срива само в една година, през 2014 г., което води и до рязък спад на БВП на глава спрямо средноевропейското ниво – от 40% през 2013 г. на 35% през 2014 г. Този срив се дължи на индустрията в областта и най-вероятно е свързан с резкия спад на приходите от дейността на "Нефтохим" (заради спада на цените на бензина) предвид начина на смятане на областния БВП, но не и с усвояване на пари от ЕС, по който показател Бургас е сред шампионите.