fallback

Л. Лазаров: Ако сагата за трасето на "Струма" продължи, загубите ще са огромни

Неизпълнението на участъка от Крупник до Кресна в срок ще означава, че България ще трябва да върне всички средства за магистралата, казва шефът на АПИ

10:17 | 13.10.16 г. 2

Ако сагата какво да е трасето на автомагистрала „Струма“ продължи, загубите за държавата, гражданите и екологията ще са огромни. Това казва в интервю за „Труд“ инженер Лазар Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура (АПИ).

Той припомня, че всичко започва малко преди 2000 г. с идеята аутобанът да е готов през 2004 г. за олимпиадата в Атина. Това не се е случило и сега забавянето е повече от 16 г.

„Направихме много с изграждането на магистралата от Долна Диканя до Благоевград и от Сандански до Кулата (лот 1, лот 2 и лот 4). В момента лот 3.1 – от Благоевград до Крупник, и лот 3.3 – от Кресна до Сандански, също са в строителство и очакваме към 2018 г. да бъдат приключени.  Лот 3.2 (от Крупник до Кресна - бел. ред.) всъщност е ябълката на раздора между държавата и екологичните неправителствени организации“, разяснява шефът на АПИ.

Лазаров казва, че през две седмици се провеждат заседания на Комитета за наблюдение на строежа на „Струма“.

През май еколозите отхвърлят варианта магистралата да минава на две нива през Кресненското дефиле, тъй като целият трафик остава вътре и няма да има намаление на вредните емисии. 

„Тогава еколозите предложиха изваждането на част от движението от пролома. Взехме предвид тяхното желание. Накрая достигнахме до варианта за разделяне“, допълва Лазаров.

Така по съществуващото трасе в Кресненското дефиле остава само трафикът в посока Гърция. Обратно движението се изнася източно от пролома, по т. нар. Кресненско плато. Това ще стане със сложни съоръжения заради пресечения терен.

Лазаров обаче разяснява, че сега част от природозащитниците са променили позицията си и вече не искат и този вариант.

„Сега желанието им е магистрала „Струма“ да бъде изцяло изнесена от дефилето. Дори не искат да минава през платото, а още по на изток – това на практика би спряло всички дейности“, допълва той.

Все пак по думите му на последното заседание на комитета всички организации, с изключение на двама души, подкрепили източния вариант.

Неизпълнението на лот 3.2 до 2023 г. означава, че България ще трябва да върне всички средства по еврофондовете (оперативна програма "Транспорт" - бел. ред.) за първите три лота, включително и за лот 3.1 и 3.3, които се строят в момента, предупреждава Лазаров.

Сумата за първите три лота с всички съпътстващи дейности като надзор и допроектиране, както и настоящите обекти, надвишава 1,2 млрд. лева. Само индикативната стойност на тунела, който ще бъде край Железница, е 250 млн. лева, а лотове 3.1 и 3.3 са около половин милиард всеки. Отделно ще пропуснем като полза останалите 500-600 млн. лв., които идват по новата оперативна програма, изчислява той.

Ако този негативен сценарий стане факт, по думите му държавата ще трябва да разплати довършването на магистралата.

Догодина АПИ има един основен приоритет, който в момента е в тръжна процедура - строителството на 4-лентовия път до Слънчев бряг, допълва Лазаров.

„Разбира се, продължаваме работа и по строежа на четирите автомагистрали, които искаме да направим – „Хемус“, „Видин – Ботевград”, „Русе – Велико Търново” и продължението на връзката с АМ „Марица“ към Свиленград, както и АМ „Калотина”, уточнява той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:18 | 14.09.22 г.
fallback