Възможностите за подпомагане на инвестиции в земеделските стопанства винаги са се радвали на огромен интерес от страна на фермерите. Това се потвърди за пореден път с първия прием по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. от април 2015 година.
Бяха подадени рекордните 3359 заявления на обща стойност около 2 млрд. лв., а заявената по тях субсидия надхвърли обявения бюджет над 4 пъти, се казва в анализ, публикуван от ИнтелиАгро.
Заради огромният интерес и мудната работа на ДФ „Земеделие“ част от подалите проекти с възможност за сключване на договор все още чакат финална обработка на документите си.
Лидери по брой подадени проекти се оказаха областите Пловдив – с 298 проекта, или близо 9% от всички, Плевен – 240 (7%) и Бургас – 226 проекта (6,7%). Традиционно най-малък брой предложения бе подаден от област Смолян – 7.
Основният интерес от страна на земеделците бе за закупуване на земеделска техника – 2168 проекта (две трети от всички) са били изцяло насочени към такава инвестиция.
Проектите, включващи и други елементи (строително-монтажни работи - СМР, оборудване, създаване на трайни насаждения и пр.) са били едва 1191.
Тези резултати говорят, че мярката не е успяла да създаде подходящи стимули за по-трайни и устойчиви инвестиции в стопанствата.
Въведеният нов критерий по подмярката за предстоящия прием, който дава 10 точки на проекти, в които поне 65% от разходите са свързани със СМР или оборудване различно от земеделската техника, само частично се опитва да адресира този проблем.
След първия етап
На първия етап от прегледа на подадените проектни предложения минималния брой точки по ранкинга бе определен на 43. Това означаваше 730 одобрени проекта, или 22% от всички подадени. Как са разпределени инвестиционните предложения спрямо критериите за оценка и приоритетните области?
От всички 730 заявления, 58% са били свързани с производство на биологична продукция или на стопанства в преход към биологично производство.
Огромното изкривяване (под 2% от всички стопанства в сектора са био или в преход) се дължи на оставената „вратичка“ от МЗХ точки за био да се получават и от ферми, току що минали „в преход“ към био. Тази вратичка ще бъде затворена през новия прием, но вредата от нея в предходния няма как да бъде заличена.
По направления най-много подадени предложения е имало в сектор „плодове и зеленчуци“ – 347 броя за 265 млн. лв. (средна стойност на проектно предложение от 764 хил. лв.), следван от сектор „животновъдство“ – 265 броя за 241 млн. лв. (средна стойност 909 хил. лв.) и етерично-маслени – 67 броя за 40 млн. лв. (средна стойност от 597 хил. лв.).
От разглежданите 730 предложения близо 15% или 106 бр. са били подадени от приоритетния Северозападен район. Сумата на заявените по тях инвестиции е била на стойност 98 млн. лв.
Интересът от този регион като че ли накара МЗХ да понижи точките, присъждани на проекти от северозапада за новия прием по 4.1. Дали това е оправдано? В действителност близо 14% от всички стопанствата в страната се намират в
Северозападна България, и от тази гледна точка е трудно да се заключи, че приоритизирането е дало особени предимства на производителите там.
Междувременно една година след старта на приема числата изглеждат малко по различно. Проектите, които имат шанс да получат финансиране, попадат в групата от 39 точки нагоре или около 1 000 заявления за подпомагане.
Сключени са около 600 договора за финансова помощ, а одобрена финансова помощ по тези проекти е около 256 млн. лв. или 87% от определения за приема бюджет. Данните показват, че преобладаващата част от одобрените към момента проекти, са насочени изцяло в сектор „Растениевъдство” (преди всичко от приоритетните сектори) – 369 или 70% от всички обработени заявления. 27 на сто или 142 проекта са в сектор „Животновъдство”, а около 2% се изпълняват от смесени стопанства.
Финансовата помощ за проектите в сектор „Растениевъдство” е 114 млн. лв., от които 12% или 14 млн. лв. са насочени към приоритетната за подпомагане дейност с направление „Етерично-маслени и медицински култури”.
Останалите 88% са безвъзмездна финансова помощ за подпомагане на дейности по производството на земеделски продукти от сектор „Плодове и зеленчуци”. 21 на сто от одобрените проекти са на стопанства в преход към биологично производство, за което бенефициентите са представили сключени договори за сертификация и контрол или са вече сертифицирани производители на биологични продукти. Финансова помощ в рамките на подмярка 4.1 ще бъде предоставена и за отглеждане на зеленчуци – оранжерийно производство.
Сериозен дял за животновъдството
68 млн. лв. или 37% от общия размер на одобрената субсидия са за подпомагане на земеделски стопани, чиято дейност е насочена изцяло в сектор „Животновъдството”. Основната част от проектите (55 броя) са за производство на сурово краве мляко, като инвестициите са насочени към достигането на съответния стандарт в областта – технологично обновяване на съществуващи кравеферми, подобряване на сградния фонд, както и към закупуване на земеделска техника за обработка на почвата с цел подобряване фуражния баланс на фермите.
Финансова помощ ще бъде предоставена още за модернизиране на ферми с направление овцевъдство (за мляко и за месо) – 25 броя, птицевъдство (бройлери за угояване и за яйца) – 3 броя, говедовъдство – 2 броя, свиневъдство – 2 броя и пчеларство – 18 броя, както и за създаване на нова щраусова ферма.
Одобрени са проекти и за производство на козе и биволско мляко. Част от одобрените проекти в сектор „Животновъдство” са за производство на биологични продукти, предимно за производство на био пчелен мед.
Земеделските производители, чиято дейност е насочена към смесени сектори - комбинация от растениевъдство и животновъдство, ще получат финансова подкрепа в размер на 2 млн. лв.
А сега накъде?
Предстои финализиране на всички договори по подмярката като за тази цел ще бъдат използвани около 170 млн. евро от бюджета й.
18:30 | 08.09.22 г.