Недовършените европроекти ще бъдат фазирани или платени от бюджета

Ако към 31 декември останат недовършени европроекти, те ще трябва да бъдат фазирани или пък през 2016 г. да бъдат довършени с национални средства. Това коментира в интервю за вестник „Труд“ вицепремиерът Томислав Дончев.

„Има проекти, които няма да бъдат завършени. Например във водния сектор или по ОП “Транспорт”. Ако има възможност, първо прилагаме т. нар. фазиране, тоест част от проекта се изрязва и се прехвърля за изпълнение през следващия период. В този случай няма щета върху бюджета и неслучайно леко сме наддоговорили бюджета по няколко програми“, казва вицепремиерът.  

Ако все пак останат проекти, които не са завършени на 31 декември, те трябва да бъдат приключени през 2016 г. с пари от бюджета и да докажем пред Еврокомисията, че проектът е изпълнил целта си. „Борим се това, което ще довършим с национални пари, да бъде максимално малко. Колко ще бъде, зависи от куп неща, включително и какво ще бъде времето“, уточнява той.

Тъй като два месеца преди края на годината ситуацията е динамична, още не може да се изчисли колко от проектите ще останат за сметка на бюджета, става ясно от думите му.

Докато по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) трябва да се заявяват в Брюксел всички обработени плащания до края на годината, при оперативната програма допустим разход е всичко, платено в държавата членка до 31 декември 2015 г.

„В началото на 2016 г. ще има възможност да поискаме тези плащания да ни бъдат възстановени. Ще отчетем като разход всичко, което успеем да платим. Какво ще имаме като резултат, като спре часовникът, ще видим към януари. Всеки резултат над 95% се счита за добър“, казва Дончев.

„Като имате предвид, че системата задържа 100 млн. лева винаги, нещата изглеждат по следния начин. Общата финансова рамка е 7,9 млрд. евро, по тях платени според последната справка са 7,112 млрд. евро. Ако включим известен процент задържани разходи, разплащането е на 92%“, отчита към момента вицепремиерът.

Той припомня, че плащанията за периода 2007 – 2013 г. започнаха с 2-годишно закъснение. Имаше и скандални случаи  - през 2008-2009 г. с Пътния фонд и САПАРД, а миналата година с Оперативна програма “Околна среда” (б. р. – плащанията по която бяха замразени).

Дончев допълва, че евросредствата не могат да заместят частното финансиране, но са дали шанс през най-тежките години на кризата България да не понесе ударите чак толкова тежко.

По повод исканията на работодателските организации за реформи в енергетиката той коментира, че се среща непрекъснато с представители на бизнеса.

„Позицията на работодателските организации е, че искат по-ниска цена на тока, въпросът е кое от нещата, които са предложили, може и кое не може да стане. Ако един ВЕИ производител бъде заловен в тежко нарушение, като например, че използва дизелови двигатели за перките, той трябва да бъде наказан“, допълва Томислав Дончев.

Той продължава да държи на идеята бизнесът да излъчи представители в бордовете на държавните енергийни компании. „Дори чакам да видя организациите какви представители ще излъчат - те трябва да работят без пари, второ, да са експерти в дадената област, и трето, да не са в конфликт на интереси. Потребителските организации също ще могат да поискат (да се включат в бордовете – б. р.) и една от задачите ни е да измислим механизъм, по който това да се случи“, обяснява той.

На въпрос какво ще се случи с проекта „Южен поток“ той отговаря, че предвид позицията на руската страна проектът няма да се реализира в параметрите, в които е бил планиран.

“Съвсем друг е въпросът дали може да се случи модифициран вариант на проекта и аз смятам, че има сериозни шансове. Говорим за руска тръба през Черно море да влиза на територията на ЕС и оттам да се потребява, търгува и транзитира газ. Чакам какво ще ми кажат експерти от ЕК, дали не влиза в противоречие с Третия либерализационен пакет. Ако имаме разрешение от тях, един такъв проект би могъл да се реализира“, смята вицепремиерът.