Застрашава ли новата туристическа инфраструктура в Пирин биоразнообразието?

Дали новата туристическа инфраструктура в Национален парк „Пирин“ ще съдейства за опазването на биоразнообразието, или пък след усвояването на евросредства ще се случи обратното? В задочен спор по темата влязоха природозащитници и представители на дирекция Национален парк „Пирин“, която е подчинена на екоминистерството. 

От дирекцията представиха резултатите от проект за устойчиво управление на Национален парк „Пирин” и резерват „Тисата”, финансиран с 19,7 млн. лв. по програма „Околна среда“ 2007 – 2013. Целта на проекта е опазване на биоразнообразието и изграждане на туристическа инфраструктура в планината.

По проекта в парка са изградени два посетителски центъра в Сандански и Банско, туристическата инфраструктура е ремонтирана и обновена, заяви Страхил Христов, ръководител на проекта. При работата по него са осъществени над 65 дейности за опазване на видовете и са проведени над 70 обществени поръчки със 76 сключени договора, отчете той.

Експерти от дирекцията дадоха конкретни примери за дейности, свързани с опазване на биоразнообразието. С фотокапани например са изследвани трудни за проследяване животни като златката, дивата котка и глухара. На заловени с щадящ капан са диви кози са поставени проследяващи устройства с цел анализи за движението и миграциите на животните.

Изследвани са и рисковете за видове като лещарка (вид птица), пернатонога кукумявка, южен гребенест тритон, жабата жълтокоремна бумка.

Изследвано е дали брането на билки като жълта тинтява, мечо грозде и златовръх (известен като българския женшен) е увредило популациите. Установено е, че видовете са в добро състояние, но брането на лечебните растения трябва да е в умерени количества за собствено ползване.

Направено е и зарибяване с балканска пъстърва с хайвер, добит от местни индивиди, за да бъде запазена популацията.

В рамките на проекта е проучено и влиянието на пасищните животни върху растителността в парка. Това ще се отрази на издаването на разрешителни за паша.

Също с евросредствата са ремонтирани посетителски центрове и са изградени туристически заслони в местностите Черната вода и Корнишки езера, които туристите да ползват при лошо време. Ремонтирани са съществуващи горски пътища с цел превенция на пожари. Маркирани са границите на Национален парк „Пирин“, на резерватите в парка – „Баюви дупки – Джинджирица“, „Юлен“ и „Тисата“.

Страхил Христов заяви още, че изградената система за противолавинна защита по западния склон на връх Тодорка вече е спасила човешки живот. 

Като странична дейност е разработено мобилно приложение в помощ на туристите, което работи с GPS и дава възможност да се получи точна ориентация къде се намира човек, както и на какво разстояние са близките хижи и заслони.

От 19 набелязани за разрушаване опасни сгради са съборени девет заради недостъпните терени. Там, където са разрушени, всичко е разчистено и на тези места не са построени нови сгради, декларираха представителите на дирекцията.

Междувременно на пресконференция природозащитници разкритикуваха построения по проекта път от Добринище до хижа „Безбог“. „Насипаният с каменна настилка път струва 1,5 млн. лв., което прави 53 лв. на кв. м, само с два лева по-скъпо щеше да е асфалтирането. Поне половината пари са отишли в съответните джобове и партийни каси“, заяви Александър Дунчев от WWF.

Той коментира, че пътят е три пъти по-широк от предвидените 4 м и така на практика е налице подравнена писта, готова за зимата. Освен това настилката стига до Безбожкото езеро, до поляна, превърната в паркинг от автомобилите – джипове и микробуси, които алтернативно на лифта ще превозват туристи, заяви природозащитникът.

Потърсен за коментар, директорът на дирекция Национален парк „Пирин“ Росен Баненски заяви, че пътят е направен, за да се осигури достъп на коли на пожарната и линейки. За цената той каза, че е определена с обществена поръчка. Имаме паркова охрана, която ще наблюдава да не тръгнат по пътя джипове с туристи, ако трябва, достъпът ще бъде забранен, обясни той.

И двете страни се съгласиха, че в момента има много сериозен проблем заради липсата на пречиствателни съоръжения за отпадъчните води от хижите, които разчитат само на попивни ями.

Това е най-големият проблем на тази територия, заяви Росен Баненски.

Проблемът не е само в Пирин, а и в останалите планини и към момента няма решение, защото хижите се стопанисват от Българския туристически съюз. Част от тях са с отдадени под наем, а други са частна собственост. Собствениците на хижите трябва да са основен двигател при изграждането на пречиствателни станции, заяви Страхил Христов.

Александър Дунчев смята, че в новите планове за управление на природните паркове трябва да бъде предвидено задължително изграждане на пречиствателни съоръжения. Това по думите му трябва да стане след консултации с хижарите. 

Във връзка с проектите на плановете за управление на парковете „Витоша“, „Рила“ и „Пирин“ Тома Белев от Асоциация на парковете в България заяви, че и трите проекта предвиждат да бъдат облекчени условията за строителство в планините.