Разходите на Европейския съюз растат – за борба с финансовата криза, насърчаване на инвестициите, защитата от Ебола, помощта за бежанците и кризата в Гърция. В същото време обаче бюджетът на общността намалява, посочи още тя.
Този коментар направи комисарят по въпросите на бюджета на ЕС Кристалина Георгиева в реч по време на конференцията „Европейският бюджет, фокусиран върху резултатите”, публикувана на страницата на ЕК.
В нея Георгиева отбелязва и още няколко кризи, които се отразяват върху нуждата от публични разходи – свиването на китайската икономика, както и някои природни бедствия, ударили ЕС през изминалите месеци, които засягат развитието на икономиката на общността.
На фона на тези реалности е нужно да се търси максималната добавена стойност от всяко евро, за да бъдат публичните разходи в полза на данъкоплатците, коментира Георгиева пред участниците в конференцията.
По тази причина е нужна е системна промяна при бюджетирането в ЕС, изготвянето на бюджета и разходването на средствата и именно това е изготвила новата ЕК под председателството на Жан-Клод Юнкер, посочва още Георгиева.
Според нея са били направени четири стъпки, необходими за промяната. На първо място това е промяната „за какво се харчат” парите на ЕС. Комисията е разработила приоритетни области, които са особено критични – инвестиции, създаване на работни места, Енергиен съюз и т.н.
Втората промяна е „как харчим” средствата от бюджета на ЕС. Бюджетът на общността трябва да е по-гъвкав и процедурите да бъдат облекчени, смята Георгиева. Тя посочи за пример времето, през което е била комисар по хуманитарната помощ, където разпределянето на средствата е много по-гъвкаво – „през нощта става нещо и на сутринта ние вече помагаме”.
При разпределяне на средства от солидарните фондове обаче се финансират събития, отминали преди шест или девет месеца, отчита комисарят.
Важно при новия метод на бюджетиране е оценката на изготвения бюджет, както и комуникацията, заключава Кристалина Георгиева. „Имаме комуникационен проблем, проблем с репутацията пред нашите граждани”, смята тя.
Причината затова не е липсата на прозрачност, защото всяко нещо, което правят европейските институции може „да бъде намерено някъде”. Причината е хаосът, трудностите при намирането на търсените неща, обяснява Георгиева.