Делът на земеделските площи, използвани за биоземеделие у нас, е не повече от 10-15%. Интересът към биопроизводството обаче е много голям. Тъй като биологичното земеделие е сред приоритетите в новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, през следващите години все повече фермери ще се ориентират към него. Това прогнозира председателят на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители Пламен Драгнев в интервю за БТА.
Биопроизводството у нас е концентрирано основно в маслодайни култури и трайни насаждения, като делът им в продуктооборота на страната е с малък дял от 1-2%, каза експертът. Причината е, че това са специфични продукти, които в по-голямата си част, като маслодайните например, се изнасят.
Много производители са ориентирани към черупковите насаждения - орехи, бадеми, лешници и др. култури, непретенциозни към ползването на препарати и торове. Като присъствие в продуктовата гама и техният дял не е голям. В последните години обаче определено расте делът и интересът към насаждения като малини и други традиционни за страната растения.
„За съжаление, повечето фермери пристъпват към биологичното земеделие доста резервирано заради масовото мнение, че за такова стопанство е забранено ползването на каквито и да е растителнозащитни препарати и торове, а това далеч не е така. Има списък на разрешени препарати за използване. На сто процента съм убеден, че присъствието на чуждестранни биологични продукти на българския пазар е много по-голямо. От своя страна нашите биопроизводители са ориентирани към чуждите пазари“, коментира Драгнев.
Той отчита, че е трудно да се развива биологично животновъдство, защото животните трябва да бъдат хранени единствено със сертифициран биологичен фураж. Пламен Драгнев предупреждава, че не всички ферми, които се рекламират като био-, действително притежават сертификати за такова производство. Те по-скоро изхождат от идеята, че отглеждайки своите животни на недостъпни пасища в планински райони гарантират биологично качество. Според него обаче можем да разчитаме на надежден контрол в стопанствата.
Драгнев припомни искането на неговата организация да се направят необходимите законодателни промени, за да могат стопаните с агроекологични ангажименти гарантирано да използват земята за период от 5 години. Той припомни, че производителите като кандидатстват по мерките за агроекология, поемат 5-годишен ангажимент за нивите, които ползват. „Затова най-големия проблем в момента за всички, които искат да кандидатстват по тези мерки, е да могат да гарантират ползването на една и съща площ в рамките на тези 5 години. Особеност на нашето земеползване е, че в масовата си част земите се обработват с едногодишен договор“, припомня той.
20:29 | 12.09.22 г.