Строителството на екопроекти по новата ОПОС може да закъснее с 3 години

Проектите по новата оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 може да се забавят с няколко години, докато водният сектор се реформира. За това предупреди Иван Иванов - председател на Българската асоциация по водите пред телевизия Bulgaria On Air. 

Няколко предварителни условия ще забавят изпълнението на програмата. „Ще минат поне 3 години, ако те се изпълняват стриктно. Едно от условията е да бъдат изготвени прединвестиционни проучвания и да се определят приоритетните проекти по области. Това предполага сериозна експертна работа, която отнема поне година и половина. По този начин цялата програма се поставя в риск“, заяви той.

Експертът обаче заяви, че се водят интензивни разговори с ЕК и се правят опити някои обекти да бъдат обявени за приоритет. Например за пречиствателните станции в големите градове е ясно, че ще трябва да бъдат изградени. Имало и готови проекти, за които било безсмислено да се изчаква. Въпросът е да се получи разрешение от Брюксел те да стартират, стана ясно от думите му.

Ако в последния момент стартира работата по програмата, строителният бизнес ще бъде поставен в голямо напрежение, заяви Иван Иванов.

Той припомни, че за периода 2014-2020 г. водните проекти са насочени към големи населени места с над 10 хил. жители. В стратегията за развитието на сектора, която беше приета през тази година, е предвидено увеличение на цените на водата. Първото значително увеличение ще е в началото на 2016 г., когато ще трябва да се задействат бизнес плановете на ВиК операторите, които ще са за 5-годишен период.

Освен това ВиК компаниите в бъдеще ще са изпълнители на проектите, а не общините, заяви още председателят на Българската асоциация по водите. Причината за промяната е, че чрез цената на водата операторите ще събират средства, за да поддържат новопостроените активи, като това е изискване на ЕК.

Във връзка с тазгодишните наводнения той коментира, че по принцип този риск е свързан с два основни фактора – единият е състоянието на язовирите, а другият – управлението на водите в тях. Трудно е да се каже, че в момента сме взели особено адекватни мерки и в двете посоки, заяви експертът.

„От години отговорността се прехвърля между различни институции. След наводнението в Бисер се създаде междуведомствена комисия, която дава предписания за състоянието на язовирите. Бившият екоминистър Станислав Анастасов предупреди прокуратурата, че тази комисия не дава резултат, защото никой не спазва нейните предписания. Това е поводът да се прехвърли повече отговорност на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН)“, обясни той. 

По-важен за него е въпросът за поддържането на язовирите. Над 200 са язовирите с неизяснена собственост, а 78 са в предаварийна ситуация, припомни Иванов. Затова при тези 78 язовира трябва веднага да се вземат мерки, а при другите – да се изясни собствеността, а като цяло всичко опира до пари, допълни експертът.

До края на годината се очаква да бъде внесено предложение за законодателни изменения за сектора. В ОПОС 2014-2020 са предвидени над 100 млн. лв. за система за мониторинг и контрол на водите в България, припомни Иван Иванов. Парите по програмата са договорени – 2,5 млрд. лв. като над 75% ще отидат за водоснабдяване и канализация, допълни той.