Аквафермите в България трябва да постигнат производство от 20 хил. т до 2020 г.

Аквафермите в България трябва да постигнат годишно производство от 20 хил. т към 2020 г. Тази цел е заложена в Национален стратегически план за развитието на аквакултурите в България, изготвен от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). В момента проектът е публикуван за обществени консултации.

От стратегията става ясно, че при еврофинансиренето приоритет ще имат фермите с годишно производство над 100 т продукция. С евросредства ще се насърчава разнообразяването на видовете в аквафермите, както и производството на застрашени морски видове като калкан и черноморска стрида.

Стратегията обхваща периода 2014-2020 г. Тя трябва да бъде представена на Еврокомисията най-късно в деня на предаването на оперативната Програма за морско дело и рибарство (2014-2020). В документа се анализира състоянието на  аквакултурата, разгледани са и насоките за устойчивото развитие на сектора. Планирани са действия за намаляване на административната тежест за производителите.

Производството сега

Регистрираните в ИАРА рибни ферми са общо 451. Общото количество продукция от аквакултури за 2012 г. в България е 7 557 т.

До 2007 г. производството в сектора расте и достига около 7500 т годишно. Тази положителна тенденция се обръща през 2011 г. и 2012 г., когато производството значително спада с около 2300 т, в сравнение с 2010 г. Това се обяснява с общата икономическа рецесия в страната и Европа и последвалите спад в потреблението и трудности за малкия и среден бизнес, към които се числят в голямата си част и производителите на аквакултури в България.

Продукцията на аквакултури в България се доминира от производството на риба, следвано от производството на черна мида. От ракообразните основен обект на култивиране е езерният рак, чието производство за 2012 г. е 3,4 т, или 0,05% от общата продукция от аквакултури за страната за същата година. През последните години е регистрирано и производство (под 1 т) на защитен от българското законодателство вид речен рак.

Представители главно на 2 семейства риби формират продукцията от аквакултури в България за периода 2007-2013 г. От възникването на рибностопанска дейност у нас, преди повече от век до сега, най-значително е производството на шаранови риби, следвано от това на пъстървови.

През последните 5-10 г. видовете се обогатяват. Причините са няколко – забраните за улов на есетрови риби, навлизането на съвременни технологии, позволяващи отглеждането на екзотични видове. След забраната се развива есетровъдството.

Навлизат нови видове като африканския и каналния сом, както и барамунди – в  затворени  системи.

Все още делът на местните видове, например бяла риба и костур, е незначителен спрямо общото производство.

Бъдещата диверсификация в производството трябва да е насочена към включването на ценни видове от местната фауна, които по една или друга причина не са били обект на култивиране у нас, се казва в стратегията. Перспективни видове са бялата риба, костурът, линът, дунавската пъстърва, морските кефалови и калканови риби и други.

От чуждите видове най-масово в производството са навлезли пъстървовите риби.

Броят на фермите за черноморска мида е 43 с обща продукция за 2012 г. от 878 тона.

Кои са успешните ферми?

„Микро” предприятията с продукция до 10 т годишно са 139. За 2012 г. те са произвели 504 т риба. 31 са фермите с до 1 т годишно производство. Производственият потенциал на сегмента е в рамките на 2 976 т годишно производство. Въпреки многото оператори, този сегмент произвежда едва 6,7% от общата продукция. Анализът показва, че това производство не е достатъчно рентабилно.

В сегмента на „малките” производства – от 11 до 49 т, могат да бъдат причислени 59 ферми с годишно общо производство за 2012 г. от 1267 т продукция. Приносът им към общото количество годишна продукция е 16,8%.

Въпреки малкия си брой – 14 акваферми, делът на „средните” производства за 2012 г. е 923 т, или 12,1% от общото количество за страната.

Гръбнакът на производството в подсектора е формиран от 13 големи производства, на които се падат 64,46% от общото количество продукция за 2012 г., или 4871 т. Тук се наблюдава ръст в производството за 2012 г. спрямо 2011 г. от 37%.

Според анализа подпомагането на големите ферми следва да е приоритет на програмата, тъй като те са структуроопределящи и тяхното развитие влияе пряко върху жизнеспособността на отрасъла. Заявеният производствен потенциал на тези обекти е в размер на 7011 т.

226 ферми не са подали данни, вероятно поради липса на активност или стартирането на ново производство.